Елена Григорова -Василева е родена на 16 ноември 1956г. в Михалково, родното място и на газираната естествена вода, която носи името на родопското село близо до Девин.
Споделя, че приятелите я знаят като „естествено газираната Елена“ -заради острия й език и непримирим стремеж към справедливост. „Много съм директна, казвам нещата винаги в прав текст“, обяснява произхода на стипчивия си прякор родопската зъболекарка, която е сигурна, че в родното Михалково няма стоматологични заболявания именно благодарение на минералната газирана вода от местния извор.
Сдружението на българските зъболекарите е професионално сдружение на доброволен принцип и по традицията на 9 февруари отбелязва Световният ден на зъболекаря.
Този професионален празник на зъболекарите те честват в деня на Св. Аполония (St. Apollonia). От началото на 20 век 9-ти февруари е празник на зъболекарите в повечето Западноевропейски страни, а в България е въведен като празник от Сдружението на българските зъболекари през 1998, като тогава се избира и „Зъболекар на годината”. Източно-православната и католическата църкви празнуват деня на Св. Аполония на 9-ти февруари. Често към нея молби отправят хора, страдащи от зъбобол, поради което тя се е превърнала в покровителка на зъболекари и пациенти. Отличеният зъболекар получава кристална статуетка и картина на Света Аполония.
Намираме д-р Василев в първия й работен ден, след като на 9 февруари официално получи наградата на Сдружението на българските зъболекари и стана стоматолог на 2015 година. Признава, че е изненадана от оценката на колегите, които в тайно гласуване единодушно й връчват приза. Не защото не е полагала непрекъснати усилия да се квалифицира и развива професионално, а защото е твърде директна и не „цепи басма дори да знае, че ще има проблеми“. „Учила съм в Пловдив и София при най-добрите, но не спирам да чета и да се развивам“, споделя тайната на професионалния си път д-р Василева.
След 35 годишен стаж като лекар по дентална медицина и специалност ортодонтия, тя неуморно търси нови предизвикателства в професията и път за личностно развитие-пътува, чете много, среща се с приятели, интересува се от психология, намира време за любимите приятели, танците и песните.
Завършила Висшия медицински факултет в Пловдив през 1980 година, където среща любовта на живота си и според традициите, на които е вярна и до днес, вдигат сватба. Съпругът й д-р Васил Василев също е зъболекар и през 2013г е бил номиниран от лекарската колегия в Смолян за стоматолог на годината. Тя е ортодонт, а той ортопед и вече 22 години заедно развиват зъболекарска практика в Девин. Но родопчанката не забравя нито за миг дългия път от родното село Михалково, през университета и първите 15 години от кариерата си на зъболекар. Професионалният й път стартира с 5 години по разпределение в Доспат, заедно със съпруга й. Следват 10 години работи в кашишкото поделение в Девин, където се калява с военната дисциплина и се сблъсква с много сериозни предизвикателства. Но пък среща и приятелства, които й остават за цял живот. Не забравя уроците на майка си, борбена родопчанка с патриархален морал и силен характер, която и до днес я стимулира да върви напред и да се развива. Когато била млада я учила да бъде твърда, да не кляка пред мъжете и да не забравя, че е трето поколение попска внучка.
“Мъжете са страхливо поколение, умирам да работя с деца“, казва д-р Василева и не крие, че това е професионалната й слабост. Вероятно по тази причина ежемесечно пътува във Велинград, където лекува децата. Всичко започнало преди години по молба на колежка да направи консултация на дъщеря й. Така вече 14 години всеки месец пътува до Велинград , където лекува и консултира около 50 деца с различни проблеми по нейната тежка и рядка специалност. Ортодонтът се грижи не само за здравето на зъбите, той трябва да „подреди“ и усмивката, да съобрази особеностите и визията на лицето, затова д-р Василева не одобрява модата да се слагат бреки на всяка цена.
Тази година д-р Василева има 60г. юбилей, горда майка и щастлива баба на 10 годишен внук в немското училище в София и прекрасна внучка Габриела.
Големият й син д-р Анастас Василев от 10 години е зъболекар в София, малкият Иван е зъботехник в столицата. „Възпитани са в духа на традицията, всичко могат да правят. И те са дялан камък като мен, в Родопите трябва да си силен, за да оцелееш“, кратко определя философията си за живота прямата и сърцата родопчанка, която вече пренарежда приоритетите си. Сега казва тя, „момчетата сами карат каруцата“ и аз наблягам на работата“. Но със сигурност, когато остане сама се обръща към източната стена в най-важната стая, онази пълната с икони и се моли, не само за своите, но и за другите деца. Не само защото е трето "попско коляно", както сама казва, а защото е дълбоко вярваща и обича децата.
След прекарания инфаркт обаче спира цигарите, пренарежда приоритетите и вече се пази от силните емоции. Една от емоционалните и професионалните й драми са били опитите да помогне за спасяването на Девинската болница. Сега си дава сметка, че с тези страсти си е "праснала сърцето", както нарича прекарания инфарк. И преосмисля нещата от делника и хората, колегите, властта.
„Отсях фасула от фъстъците“, обобщава философията на зрелостта си с нестандартното си чувство за хумор д-р Василева. Релаксира повече, разхожда се сред природата и пие жива вода. Категорична е, че живата вода е алкална и е полезна не само за зъбите. А когато усети остра нужда да зареди батериите -пътува със съпруга си при приятели, на които винаги носи в дар от естествено газираната Михалковска минерална вода. Убедена е, че тя не е просто естествено газирана напитка, а е лекарство за здраве. Не само защото изворът е в родното й село Михалково, а защото според нея водата е Живот.
Щиляна Чакърова
