Звездите във Вселената са безброй. А броят на планетите е дори още по-голям. Земята е една малка синя точица, обикаляща около обикновена звезда. Вероятността Вселената да гъмжи от живот е висока и все пак не сме засекли сигнали за такъв отвъд планетата ни.
Това явление е известно като Парадоксът на Ферми. Едно от възможните обяснения се корени в теорията за Големия филтър, според която условията нужни за зараждане на живот са рядко срещани. Според тази хипотеза, на определен етап от еволюцията, стена или филтри спират по-нататъшния прогрес. Според теорията, някъде там е възможно да има живот, но той остава на етап бактерии.
Адитя Чопра и Чарли Лайнуейвър от Националния университет в Австралия предлагат малко по-различен сценарии. Животът, според тях много рядко достига по-далеч в еволюционното си развитие.
“Животът в началните си етапи е уязвим, ние вярваме че рядко еволюира достатъчно бързо, за да оцелее. Често условията на планетите в ранните етапи от формирането им са нестабилни. За да бъде една планета обитаема, формите на живот трябва да регулират парниковите газове като въглероден диоксид, за да поддържат температурата на повърхността стабилна ”, казват учените.
Според тази хипотеза позната още като “Гърло на бутилка”, въпреки че много планети предлагат добри условия за появата на живот, в даден момент стават нестабилни. Като примери могат да се посочат Венера, Земята и Марс, които са имали сходни условия преди 4 милиарда години, но в крайна сметка живот се е появил само на нашата планета.
В даден етап, вероятно след милиард години, Венера е станала прекалено гореща, за да поддържа живот, а Марс е изгубил атмосферата си и водата. Всеки зародил се на двете планети живот вероятно не е успял да се адаптира към бързите промени и е загинал. Но нещата са малко по-сложни. Доказателствата сочат, че животът на Земята се е развил успешно, защото самият живот направил планетата обитаема, в атмосферата се отделял кислород в резултат от фотосинтезата на цианобактериите.
До момента Кеплер е открил 1 039 планети, които предлагат основните условия за поддържане на живот. Те са скалсти като Земята и обикалят около слънцето в т.нар. “Зона на Златокоска”, не прекалено близо до звездата си, като Венера, но не и твърде отдалачени от нея. Все още не е открит живот на нито една от тези планети. Това не означава, че не съществува, но според теорията за Гърлото на бутилката вероятността е малка.
НАСА вярва, че извънземния живот в рамките на слънчевата система, ако такъв изобщо съществува, е микробен. Космическата агенция изследва юпитеровата луна Европа, под чиято кора се крие обширен океан. Ако хидротермални пукнатини изхвърлят топлина дълбоко под окена на луната, съществува възможност за зараждане на микробен живот.
Тази идея може да се екстраполира върху цялата Вселена, при много други условия, според Лайнуейвър.
Според теорията за Гърлото на бутилката, голяма част от вкаменелостите във Вселената вероятно са от изчезнал микробен живот, а не от многоклетъчни видове, като динозаври или хуманоиди, на които би им отнело милиарди години да еволюират.
