По-страшното от гледна точка на дейността на бизнеса е много ниското доверие и към държавни органи, които урегулират конкретни икономически сектори. С доверие от едва 3% е „окичена” Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), а Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) и Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (КПУКИ) имат 7% доверие. Следва да се отбележи и високият процент участници в допитването, които не могат да преценят работата на тези три институции, вероятно поради недостатъчна степен на информираност за дейността им. В това отношение, най-много са отговорилите с „не мога да преценя“ (57%) за КПУКИ.
Относно друга голяма гордост на Борисов като политик – усвояването на еврофондове, се оказва, че българският бизнес масово бяга от тях. 30% въобще не се стремят да си помогнат с пари от еврофондовете, а още 25% се отказват от кандидатстване, защото намират процедурите за управление на фондовете и за отчитане за прекалено тежки.
Съгласно изследването на БСК най-силно одобрение от страна на бизнеса срещат предложенията за премахване на минималните осигурителни доходи и за освобождаване от ДДС на даренията на храни, както и протестите за реформи в енергетиката от лятото на 2015 година. Припомняме, че БСК беше една от основните работодателски организации, които протестираха срещу вдигането на такса „задължение към обществото”. Най-голям негативен отзвук има идеята на Петър Москов за данък „вредни храни” и предложението на отлъчения от БСП Георги Кадиев за увеличение с 5 дни на годишния отпуск. Над 60% неодобрение получават и част от промените в системата за социално осигуряване като изравняването на пенсионната възраст на мъжете и жените плюс възможността да се откажеш от втория стълб и да отидеш с пенсионните си вноски изцяло в НОИ, а не да внасяш пари и в универсалните пенсионни фондове (УПФ).
