Коментаторите на The National Interest Бледа Куртдаркан и Барин Кайаоглу са съставили списък на руските въоръжения и военни ресурси, които може да използва Русия в условия на „ограничено въвличане” в ситуация в Сирия и Източното Средиземноморие. В списъка не са включени руските балистични ракети с далечен обсег на действие.На първо място в списъка на руските военни ресурси, от които трябва да се страхува Турция, се нарежда руският многофункционален изтребител-бомбардировач Су-34 (по кодификацията на НАТО Fullback, "Защитник”), с които Русия ще замени свръхзвуковите бомбардировачи Ту-22М и фронтовите бомбардировачи Су-24. Су-34 е снабден с най-новата система за управление на огъня, радиолокационна станция с фазирана решетка и система за заглушаване на радиолокационните средства. В сравнение с леките турски изтребители F-16, Су-34 може да носи повече въоръжение и гориво, което му осигурява по-голяма далечина на полета. Освен това руският изтребител има повече средства за самозащита и притежава изключително висока маневреност.

Особено опасни са неговите управляеми ракети „въздух-въздух” Р-27 (АА-10 Alamo) със средна далечина и РВВ-АЕ (AA-12 Adder) с далечина 100 км. Ракетата AIM-120 AMRAAM на турските F-16 има далекобойност 50 км, пише NI.

На второ място е най-новият комплекс за радиоелектронна борба „Красуха-4”. Възможностите на широколентовата станция позволява борба със земните радари, бордовите радиолокационни комплекси и нискоорбиталните спътници. Далечината на действие на „Красуха-4” може да достигне до 300 км, като заслепява радарите на турските самолети и прави невъзможно те да получават всякаква информация за обстановката в региона.

Третото място е заето от ракетните крайцери от проект 1164 (по НАТО Slava class), крайно ефективна платформа за водене на надводни бойни действия и ПВО”. Тези крайцери по същество са „плаващи крепости”: снабдени са с противокорабни ракети П-500 „Базалт”, зенитни ракети от системата с-300ПМУ-2 „Фаворит” с голяма далечина, ракетни комплекси с малка далечина „ОСА” за ПВО, трикоординатни РЛС за откриване и следене, както и задхоризонтална РЛС. След инцидента със Су-24, ракетният крайцер „Москва” зае позиционен район край Латакия, което създава „сериозна заплаха за по-нататъшното провеждане от Турция на въздушни операции в Източното Средиземноморие.

На четвърто място се намират руските войски със специално предназначение, които могат да изпълняват широк спектър военни мисии, да водят разузнаване и „подривна дейност”. Според коментаторите на NI, руските елитни бойци могат да представляват най-реалната опасност за Турция в този момент на фона на борбата на Анкара с въстаническата организация „Кюрдска работническа партия” (ПКК).

Петото място го заемат възможностите на Русия да води кибер- и психовойни, които са демонстрирани в Грузия (2008) и в конфликта в Украйна.

Както пише NI, има надежда, че Русия и Турция ще свалят градуса на напрежението в отношенията, понеже конфликтът, макар и ограничен, ще бъде крайно болезнен и за двете страни. Ако обаче Москва и Анкара не могат да урегулират конфликта, то изброените военни ресурси ще осигурят за Русия редица уникални преимущества.