Пропаднал тип или икона, гениален или просто неподражаемо циничен, както и да го наричат, едно е абсолютно неоспоримо - към Чарлз Буковски просто не можеш да бъдеш безразличен.

Припомняме ви 10 от най-забележителните му мисли, които, убедени сме, ще прочетете с удоволствие.

Кога свършва любовта, знаеш ли? Тогава, когато кажеш "свърши", а в сърцето не почувстваш болка.

На жените никога не им трябва благоразумие. Единственото, което искат, е да си отмъстят емоционално на някого, за когото им пука прекалено много. Как можеш да се довериш на същество, от което всеки месец тече кръв, а то все пак не умира?

И все пак от време на време ще се сещаш за нея. Вечер, когато нещо ти тежи и искаш да й го разкажеш. Или сутрин, посягайки към телефона, но знаейки, че вече нямаш дори моралното право да й се обадиш. И все пак от време на време ще се нуждаеш от нея - ей така... просто за да помълчите.

Ако човек е изпитвал достатъчно физическа болка, просто свиква - това е процес, привикване. Това не е храброст. Менталната болка обаче е нещо, с което няма свикване. Дръжте ме далеч от нея.

Намери това, което обичаш, и му позволи да те убие.

Ако се бях родил жена, сигурно щях да стана проститутка. Но понеже се бях родил мъж, непрекъснато копнеех за жени. И колкото по-долни – толкова по-добре. И все пак жените – свестните жени – ме плашеха, защото те в крайна сметка искат душата ти, а аз исках да си запазя онова, което ми бе останало от моята.

Любовта е път със смисъл; сексът е смисъл сам по себе си.

Винаги са ме обвинявали, че съм циничен. Мисля, че цинизмът е като киселото грозде. Мисля, че цинизмът е слабост. Той казвa, че всичко е сбъркано. ВСИЧКО Е СБЪРКАНО! Сещаш ли се? Това не е правилно, онова не е правилно. Цинизмът е онази слабост, която не позволява на хората да се приспособят към онова, което се случва в момента. Да, цинизмът определено е слабост, точно както оптимизмът. "Слънцето грее, птичките пеят, така че - усмихнете се". Това също са пълни глупости. Истината е някъде по средата. Каквото е - такова. Ако не си готов да го приемеш… толкова по-зле.

Винаги ще се намери нещо, което да разруши живота ни. Зависи само кое или какво ще ни открие първо. Човек винаги е готов да бъде отнесен.

Има и по-лоши неща от това да си сам, но често отнема десетки години, за да го проумееш. И най-често, когато го направиш, вече е твърде късно, а няма нищо по-лошо от това да е твърде късно…