Сивата икономика струва на Европа стотици милиарди евро годишно от неплатени данъци. Експерти призовават да се вземат различни мерки срещу това явление
Когато Гърция вдигна потребителските данъци това лято, за да увеличи държавните приходи, изпитващите затруднения собственици на ресторанти възприеха тази мярка като тежък удар. Повишението обаче бе подложено на остри критики и за това, че ще стимулира данъчните измами, които често са определяни като "национален спорт" в страната.
Гърция има една от най-големите сиви икономики в Европа. Не само тя обаче изпитва трудности в опитите си да се справи с укриването на данъци и едновременно с това да ги повишава.
Този месец ЕС съобщи, че правителствата на страните членки са били лишени от 168 милиарда евро приходи от данък общ доход (ДДС), след като не са успели да подобрят събираемостта през 2013 година. Пиер Московиси, европейският комисар за икономиката, призова държавите да засилят борбата срещу укриването на данъци.
"Това остава горещ въпрос", заяви той.
Изчисляването на цялата цена на данъчните измами е прословуто със своята трудност. Ново изследване, проведено от Фридрих Шнайдер, професор в Университета на Линц, Австрия, обаче оцени годишните загуби от сивата икономика в целия ЕС на 454 милиарда евро, или 8,6 % от общите данъчни приходи. Делът на неплатените данъци варира от 4,5 % в Австрия до 18,8 % в България.
Приблизително една трета от тези загуби идват от компании, които боравят с големи суми пари и не съобщават за всички трансакции. Остатъкът се пада на недекларирани дейности - от чистене до строителство.
В развиващите се страни е още по-висок делът на неофициалната икономика, в която са повечето работни места извън селското стопанство, според Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Международният валутен фонд хвърля вината върху корупцията и прекомерните регулации, но отбелязва, че сивата икономика може да има положителна роля като "инкубатор на бъдещ икономически растеж".
Икономическата криза е осигурила мощен стимул за борба със сивата икономика според Андреас Прац, партньор във фирмата за финансови услуги AT Kearney. Той казва, че правителствата са провели над 100 кампании срещу недекларирания труд през последните години. Техният успех обаче е силно зависим от принудителни мерки и Прац съветва властите да обмислят използването не само на "тояги", но и на "моркови".
Субсидиите и данъчните отстъпки се оказаха полезни инструменти за стимулиране на преминаването към официална заетост. Схемата с "ваучери за услуги" в Белгия, която субсидира наемането на хора за изпълняване на домакински задачи, е особено успешна за свиването на сивата икономика, казва Прац.
Друга популярна мярка включва разиграването на лотарии с награди с касовите бележки от покупки - идея, която е възприета в Португалия, Бразилия, Аржентина, Колумбия, Пуерто Рико, Тайван и Словакия.
Контролът върху трансакциите стават по-разпространени. Франция стана този месец последната страна, която затегна правилата в опит да ограничи анонимността, подхранваща престъпността, тероризма и укриването на данъци. Държавите със слабо използване на банкови карти също така могат да предлагат стимули за преминаване към такива от плащането в брой. Колумбия и Аржентина са сред страните, които намалиха ДДС за продажби с кредитни карти.
Отмирането на плащанията в брой е най-забележимо в скандинавските страни, като Швеция, където използваните пари са намалели с една пета. На други места се наблюдава бързо увеличение на банкнотите. Bank of England приписва отчасти на "запасяването", което правят данъчните измамници.
"Малко вероятно е парите в брой да изчезнат в скоро време", прогнозира британската централна банка.
Експерти коментират, че правителствата могат да спечелят много, ако извадят работниците и компаниите извън сивата икономика. Те обаче нямат никакви шансове да изкоренят укриването на данъци докрай.
Професор Шнайдер заяви: "Човек може да ограничи 20 до 30 % от сивата икономика с умна политика, но не повече."
Гърция има една от най-големите сиви икономики в Европа. Не само тя обаче изпитва трудности в опитите си да се справи с укриването на данъци и едновременно с това да ги повишава.
Този месец ЕС съобщи, че правителствата на страните членки са били лишени от 168 милиарда евро приходи от данък общ доход (ДДС), след като не са успели да подобрят събираемостта през 2013 година. Пиер Московиси, европейският комисар за икономиката, призова държавите да засилят борбата срещу укриването на данъци.
"Това остава горещ въпрос", заяви той.
Изчисляването на цялата цена на данъчните измами е прословуто със своята трудност. Ново изследване, проведено от Фридрих Шнайдер, професор в Университета на Линц, Австрия, обаче оцени годишните загуби от сивата икономика в целия ЕС на 454 милиарда евро, или 8,6 % от общите данъчни приходи. Делът на неплатените данъци варира от 4,5 % в Австрия до 18,8 % в България.
Приблизително една трета от тези загуби идват от компании, които боравят с големи суми пари и не съобщават за всички трансакции. Остатъкът се пада на недекларирани дейности - от чистене до строителство.
В развиващите се страни е още по-висок делът на неофициалната икономика, в която са повечето работни места извън селското стопанство, според Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Международният валутен фонд хвърля вината върху корупцията и прекомерните регулации, но отбелязва, че сивата икономика може да има положителна роля като "инкубатор на бъдещ икономически растеж".
Икономическата криза е осигурила мощен стимул за борба със сивата икономика според Андреас Прац, партньор във фирмата за финансови услуги AT Kearney. Той казва, че правителствата са провели над 100 кампании срещу недекларирания труд през последните години. Техният успех обаче е силно зависим от принудителни мерки и Прац съветва властите да обмислят използването не само на "тояги", но и на "моркови".
Субсидиите и данъчните отстъпки се оказаха полезни инструменти за стимулиране на преминаването към официална заетост. Схемата с "ваучери за услуги" в Белгия, която субсидира наемането на хора за изпълняване на домакински задачи, е особено успешна за свиването на сивата икономика, казва Прац.
Друга популярна мярка включва разиграването на лотарии с награди с касовите бележки от покупки - идея, която е възприета в Португалия, Бразилия, Аржентина, Колумбия, Пуерто Рико, Тайван и Словакия.
Контролът върху трансакциите стават по-разпространени. Франция стана този месец последната страна, която затегна правилата в опит да ограничи анонимността, подхранваща престъпността, тероризма и укриването на данъци. Държавите със слабо използване на банкови карти също така могат да предлагат стимули за преминаване към такива от плащането в брой. Колумбия и Аржентина са сред страните, които намалиха ДДС за продажби с кредитни карти.
Отмирането на плащанията в брой е най-забележимо в скандинавските страни, като Швеция, където използваните пари са намалели с една пета. На други места се наблюдава бързо увеличение на банкнотите. Bank of England приписва отчасти на "запасяването", което правят данъчните измамници.
"Малко вероятно е парите в брой да изчезнат в скоро време", прогнозира британската централна банка.
Експерти коментират, че правителствата могат да спечелят много, ако извадят работниците и компаниите извън сивата икономика. Те обаче нямат никакви шансове да изкоренят укриването на данъци докрай.
Професор Шнайдер заяви: "Човек може да ограничи 20 до 30 % от сивата икономика с умна политика, но не повече."
Източник: dir.bg