Ново изследване на белгийски учени дава обяснение на отдавна известната статистика - израсналите на село деца страдат по-малко от астма и някои алергии в сравнение с градските. За по-доброто им здраве допринасят бактерии във въздуха във фермите, които предизвикват възпалителна реакция в тъканите на белия дроб, а впоследствие именно това го пази от астма. Експериментът дава ново доказателство в полза на теорията за вредата от хигиената (става дума за пречистването на въздуха и повърхностите в жилищни помещения) за имунната система на човека. Резултатите от изследването са предствени в Science.
Селският въздух изобилства на ендотоксини (елементи на клетъчната мембрана на грамотрицателни микроорганизми, които попадат в околната среда след смъртта им). В научната общност има доста привърженици на хипотезата, че именно те са причина за по-добрия имунитет на децата, прекарали ранното си детство на село.
Защитното действие на ендотоксините било проверено върху мишки. Две седмици изследователите давали на мишоци на възраст от 6 до 12 месеца тези молекули през носа. После мишлетата дишали въздух с високо съдържание на различни алергени. Животните, които били обработени с ендотоксини не развили алергична реакция, за разлика от контролната група. Алергичната реакция на "необработените" мишлета била мощна, а някои заболяли от астма.
В хода на експеримента учените установили и, че ензимът A20 играе ключова роля. Мишките, които не изработвали този фермент, били податливи на астма, въпреки получените ендотоксини.
Накрая учените изследвали 500 деца, израстнали край кравеферми. Алергии или астма сред тях се наблюдавали пет пъти по-често при деца с понижена активност на ензима А20 (поради генни мутации).
Досега привържениците на теорията за вредата на хигиената считаха, че състоянието на въздуха оказва непосредствено влияние на вид Т-лимфоцити от имунната система. С новото изследване се изяснява, че ендотоксините "влияят на случващото се в клетките на белия дроб. Контактът с естественната среда в ранна възраст позволява да се "успокои" епителът, да се научи да различава опасните молекули от безвредните", отбелязва ръководителят на изследването Барт Ламбрехт (Bart Lambrecht).
