Взрив отекна пред парламента на Украйна, където има сблъсъци между силите на реда и противници на конституционната реформа, гласувана на първо четене днес.
Депутатите приеха проект за повече автономия на източните територии, контролирани от проруските бунтовници.
Заседанието беше бурно и беше съпътствано от протести пред сградата на парламента, които прераснаха в сблъсъци на протестиращите.
Малко по-късно пред сградата бе взривена граната, предадоха ТАСС и Франс прес, цитирани от БТА.Пострадали са около 30 души, от които 15 членове на силите на реда; между 5 и 7 полицаи са в тежко състояние, написа във Фейсбук Антон Герашченко, съветник на министъра на вътрешните работи на Украйна.
Бойната граната е взривена от радикали- провокатори, съобщи агенция УНИАН, цитирана от "Фокус".
Сблъсъците пред парламента продължават и демонстрантите замерват полицаите с бомбички, камъни и бутилки и скандират "Импийчмънт". Около сградата се издига черен дим. В демонстрацията участват около 3000 протестиращи.
За приетия проект, който дава повече автономия на проруските териротии настояваха западните държави. Той беше подкрепен от 265 депутати при минимално изискване за подкрепа от 226 депутати. Против гласуваха 87 парламентаристи.
Проектът за реформа предоставя повече правомощия на местните и областните съвети, по-специално на тези, които са разположени понастоящем в зоната, контролирана от проруските сепаратисти. Проектът разрешава създаването на така наречената "народна милиция".
В Украйна се водят оживени дебати за проекта. Мнозина гледат на него като на опит да се легализира де факто контролът на проруските сепаратисти в част от промишления изток.
Противно на очакванията на проруските сепаратисти, проектът за конституционна реформа не потвърждава окончателно полуавтономния статут на териториите под техен контрол, допълва Франс прес. Според текста този статут трябва да бъде установен с отделен закон и само за три години.
Приемането до края на настоящата година на конституционна реформа, включваща децентрализация на Източна Украйна, е предвиден в Минските споразумения, сключени през февруари между украинския президент Петро Порошенко и неговия руски колега Владимир Путин с посредничеството на френския президент Франсоа Оланд и германския канцлер Ангела Меркел.