Според най-елементарното описание на политиката в демократични условия тя е набор от публично огласени цели, решения и действия, които включват също и стратегия и тактика, и се осъществяват - също публично и по определен ред - от представителствата на партиите, излъчени с избори и носещи отговорност пред избралите ги.

Какво показа обаче финалът на политическия сезон в България?

Отхвърляне на публично огласени цели

- Няма да има референдум с три въпроса - за преобладаващо мажоритарен избор, задължително гласуване и електронно гласуване въпреки събраните 570 хиляди подписа. И въпреки че и ГЕРБ, и Реформаторският блок предизборно се клеха, че са за референдум.

- Избор на същите подуправители на БНБ, тоест отхвърляне на фундаменталното условие на демократичната държава - че се носи отговорност за действия на институциите (а те се представляват от лица, не от абстрактни образи). Безумно е да ни уверяват, че в България няма двама или трима  добри финансисти, които не са управлявали БНБ, когато тя е обявявала КТБ за четвъртата по големина банка в България, а Цветан Василев за първи банкер, и когато е поискан специалния надзор на КТБ. Понеже двата факта не могат да бъдат верни едновременно, да избереш същите подуправители е разголване на същината на скандала - а именно, че БНБ е била пионката в ръцете на тайната власт, която е вземала решенията извън централната банка.

- Изборът на Мая Манолова за национален омбудсман - разграничаването на ГЕРБ и РБ от вота  е комично. Използването на тайното гласуване в парламента, за да си прехвърлят отговорност  е циркаджилък от най-долна проба, който може да бъде коментиран единствено като фактор за тотално отвращение от управляващата каста на всички българи с ум в главите. Общо от ГЕРБ и РБ участваха в гласуването 102-ма депутати, а Константин Пенчев събра 82 гласа и 12 недействителни бюлетини. Както и да го усукват, не излизат 8 гласа, които са отишли за Мая Манолова.

- Отхвърлянето на антикорупционния закон - под формата на тревога, че законът ще доведе до лов на вещици (по Лютви Местан) и че се нуждаел от усъвършенстване (по Цветан Цветанов), и ДПС, и ГЕРБ, и малките сателити, дадоха да се разбере, че борба с високата корупция в България е нежелана.

Вторият белег на подменената политика -

непубличност на мотивите на партиите, която те елементарно ни пробутват за надпартиен консенсус в обществен интерес

в името на обществено-полезни национални цели. Но мотивите на партиите не могат да бъдат публични, защото са диктувани от интереси, които не са за пред хората ("не искаме промени, така ни е добре"). Конкретиката от последните седмици е убийствена за онези, които с нашия глас сме изпратили да управляват.

Хронологията на събитията подсказва, че

коренът  на проблема си остава съдебната реформа

Първо лидерът на ДПС се договори с лидера на ГЕРБ (и премиер) за промените на Конституцията. Договорката (за трите безспорни точки, които единствено можело да влязат в конституционния проект) бе просто сведена на Реформаторския блок и той бе оставен без полезен ход освен да приеме. Спасява се (все още хипотетично)  минимумът промени на конституцията в частта за съдебната власт срещу легитимирането на ДПС като явен фактор в политичесикя процес, какъвто то е било и досега, но непублично.

Добавката "АБВ" на Георги Първанов, която за разлика от ДПС вече публично се беше заявила не само на думи, а и фактически като говорител на съпротивата от страна на съдебната върхушка срещу съдебната реформа чрез внасяне на паралелен законопроект за съдебната власт през юни, трябваше да придаде широта на политическия съпротивителен спектър. (Известно е, че внесения от АБВ проект отразяваше идеите на прокуратурата за съдебна реформа.)

Така се формира новата тройна коалиция - ГЕРБ, ДПС и АБВ

(за отделен коментар е БСП), които впоследствие и вкупом логично сложиха най-отличителните знаци на парламентарната антиполитика: и в отхвърлянето на двете точки на референдума, и в избора на подуправителите на БНБ, и в лъжите около избора на националния омбудсман, и в демагогияга около отлагането на антикорупционния закон.

Къде е Реформаторският блок? Той излъчва последни издихания на партийност и политика и затова трябва да бъде "дисциплиниран".

Вътрешните противоречия, а оттам и нестабилност на РБ, които ДСБ и ДБГ с комично усърдие замазват, бе не само улеснителят, но и ускорителят на прегрупирането в парламента. В последния парламентарен ден Радан Кънев излъчи политическо послание от чужбина - че  е възможно да се наложи предоговаряне на коалицията и че ако мнозинството ГЕРБ/ДПС/АБВ се запази и атаките срещу РБ продължат, "трябва да сме готови за нови избори".
 
Светкавично Цветан Цветанов отвърна, че сред ГЕРБ се долавяло недоволство от големия брой министри на реформаторите.

Разменените реплики щяха да изглеждат безобидни, ако Реформаторският блок беше единен и мотивите и действията на всички бяха публични. Неудовлетворени желания вътре в блока улесняват най-сериозната съпротива срещу реформата на съдебната власт, а тя вече публично се легитимира откъде идва: категоричното отрицателно становище на прокуратурата срещу промените в Закона за съдебната власт, което беше официализирано миналата седмица от главния прокурор, го показа. Нещо повече - слухът, че се е целяло - и че целта е още актуална -

да бъде взета главата на правосъдния министър и да бъде заменен със сговорчив реформаторски човек в името на консенсуса за ревизия на съдебната реформа

се подкрепя от настойчивата и свирепа пропаганда срещу Христо Иванов от страна  на малкия партньор АБВ в новата тройна коалиция. Георги Първанов все по-гласовито нарича "калпава" реформата "на министъра на правосъдието", а Румен Петков, без нито един съдържателен аргумент, като същински агитпропчик, определя по телевизията Иванов за "слаб министър". В понеделник r и вторник сутрин Георги Близнашки (в момента изявяващ се като съветник на ДПС) възобнови пледоариите си директно "срещу министъра" в стила на  Румен Петков - без нито един аргумент в подкрепа на декларацията "Христо Иванов е един провален министър, не само заради съдебната реформа", а изобщо и по принцип. Така Първанов, Петков, Близнашки вършат онази нелицеприятна дейност за пред публиката, която ДПС и прокуратурата не си позволяват публично: да бъде обезсилен, ако е невъзможно да бъде сменен, правосъдният министър, защото ни трябва реформа, но друга. Странно съвпадение на тази линия с интервютата на Даниел Вълчев от РБ - реформа да, но не тази. Каква, не казват.

Такава глобална цел - отстраняване на правосъдния министър - надали е по силите на ДПС, Първанов и Румен Петков, дори и взети заедно. В нашата държава по силата на устройството на трите власти и безграничната власт на прокуратурата,

има друг фактор - извън партийните, който може да принуди всеки премиер да извърши много неща - главният прокурор

Повтарям - по силата на устройството на държавата, тоест нямам предвид само съпротивата в конкретния момент на конкретни прокурори. (Устройство, което никоя партия не желае да промени, защото им е изгодно да се ползват от модела.) И ако Борисов знае как да устоява на партийните водачи, надали смее да пречупва хатъра на главния прокурор (потретям - няма значение как се казва той, така са свикнали у наос т. нар. политически водачи). Достатъчно е да бъдат гръмотевично обявени две-три прокурорски проверки срещу двама-трима министри едновременно и... отиде та се не видя предизборната стабилност на управлението. (Забравихте ли светкавицата "Костинброд" в деня за размисъл през 2013...)

Но къде е опозиционната БСП? С изумителното си политическо бездарие

БСП изигра ролята на сводника за грехопадението на ГЕРБ и ДПС

Самоубийствено нелепото поведение на БСП по отношение на съдебната реформа - отказът да я подкрепи, създаде благовидния предлог/възможност да си легнат в една постеля ГЕРБ и ДПС.

Към бездарието спадат смешните сметки на лявата партия (на която само преди година се възлагаха надежди за смислена реална опозиционност сред тоталния срив на ценности и доверие). Не е лишена от логика хипотезата, че и БСП се е "сложила" на ДПС с надеждата да й "пусне" поне едно кметско място в областен град, дори се чува че възможният град е Шумен или Враца. За да може да живне и да се похвали не само с поста на националния омбудсман, спечелен естествено и с приноса на ДПС. Ефектът е постигнат - отклонено бе вниманието от съюза ГЕРБ - ДПС. Тази е цената, срещу която БСП би получила някоя троха от договорките зад завесата.

Да виждате някаква партийност и политика в поведението и мотивите на споменатите дотук партии (за малките сателити на ГЕРБ не остана време).

Другото име на политиката може да е изкуство на възможното, но за да имаме политика, задължителен елемент от нея е публичното вземане на решенията и носенето на отговорност за тях. Полит-прокурорско-корпоративният мегаскандал "КТБ", прераснал в тих грабеж на активи и безнаказано неплащане на задължения, сложи края на политиката в България в нейния класически смисъл и я вкара в коловоз, от който излизането е проблематично в обозримо време.

Така че, задават се избори в специфични (или за нас напълно естествени) условия:

Вместо партийност, безпартиен корпоративен строй

в който се долавят слаби акорди на политика - проблясват опитите на Реформаторския блок  да напомни, че управляващата коалиция е имала пулично обявени цели и те трябва да бъдат изпълнени. Потушаването на тези проблясъци е в ход. И само гражданите с натиск могат евентуално  да го спрат.