Преди 70 години на днешната дата – 6 август 1945 година – САЩ се решават на крачка, която човечеството още не познава и която се превръща в най-голямото зло, което е способен да стори човекът: за първи път в света над мирен град от самолет В-29 е хвърлена атомна бомба.
Три дни по-късно същата съдба застига още един град. Днес цял свят знае имената на тези два града – Хирошима и Нагасаки.
Взривът разкъсал къщи като хартия
Малко след 8 часа сутринта жителите на Хирошима видели в небето самолет, а след това и отделилия се от него товар. Тай бавно се спускал на парашут и мнозина се успокоили – значи нямало да има масова бомбардировка, за каквато час по-рано предупреждавали по радиото.
Това, което последвало, оцелелите си спомняли с потреперване – ослепителна светлина и чудовищен взрив, който разкъсвал къщите като хартия. Летели железобетонни огради, покриви, стълби, автомобили, животни, хора…
Градът бил в огън, дим и облаци прах, а дърветата били овъглени в радиус 5 километра от взрива. От оказалите се близо до епицентъра хора не останало нищо – те буквално се изпарили, по-далече лежали овъглени тела.
По улиците ходели зашеметени хора, много от тях били обгорени силно (те починали след няколко дни в нечовешки мъки).
Бомбата „Малчуганът“ (Little Boy) убила-80 хиляди души от 250-хилядната Хирошима. Унищожени били около 90% от сградите. Повече от 100 000 души получили смъртоносна доза лъчение.
На 9 август трагедията се повторила. Бомбата Fat Man („Дебеланко“) разрушава град Нагасаки.,
За 70 години САЩ нито веднъж не помислили да се извинят за тези два удара. Дори обратното – повечето американци смятали, че тогавашният президент Хари Труман е действал както трябва, а пилотите, хвърлили смъртоносния товар върху невинни хора, били смятани за герои.
А ето и още нещо: през 2007 министърът по отбраната на Япония Фумио Кюма заявил, че „не държи зло към САЩ, защото постъпката на Америка помогна да се сложи край на войната и не позволи на СССР да превземе Япония“. За тези си думи министърът бил подложен на сериозна критика и подал оставка.
Хиляда книжни жерава
Летете, жерави в небето,
летете смело в кръгозора,
над планини, реки, морета,
летете в необятните простори.
Със вас донасяйте надежда,
утеха в хорските души –
смирени те глава да свеждат,
летете, жерави, безспир.
Стигнете края на Земята,
посланици за вечен мир,
макар хартиени, аз вярвам,
че може да променяте съдби.
Даниел Стоянов, „Жерави“
Когато прогърмява взривът и в небето над Хирошима израства гигантската ядрена гъба, Садако Сасаки била на около 2 километра от епицентъра. Взривната вълна изхвърлила детето от прозореца, но то по чудо останало живо.
През ноември 1954 година се появили първите признаци на лъчева болест.
На 21 февруари 1955 Садако постъпила в болница със страшната диагноза левкемия. Според лекарите не повече от година живот оставала на 12-годишното момиче.
На 3 август 1995 година приятелка на Садако ѝ донесла при свиждане хартия за оригами. Тя направила книжен жерав и разказва на Садако старинна японска легенда. Според нея, ако направиш 1000 жерава от хартия – сенбазуру – то ще се сбъдне всяко твое желание.
И момичето повярвало в красивата приказка, както би повярвал всеки от нас, сблъскал се лице в лице със смъртта. Можем само да се възхищаваме на силното желание и волята Садако, която правела жерави с последни сили, във всяка свободна от болка и мъчения минута.
На 25 октомври 1955 г. Садако Сасаки, оцеляла след атомната бомба над Хирошима, починала от левкемия. От 1000-та жерава тя успяла да направи 644, когато я застигнала смъртта… Тя починала като хиляди деца наоколо.
Приятелите на Садако завършили нейното дело и тя била погребана заедно с 1000-та жерава, в които вярвала и ѝ давали надежда.
Българските скаути от клуб „Кафяв мечок“, които са в Япония на 23-тото скаутско джамборе, миналата седмица посетиха Хирошима и Мемориала на мира. Те споделиха, че Садако е успяла да направи 1300 жерава и обещаха да разкажат повече при завръщането си в България.
Историята на момичето, надявало се до последно на чудо, и днес трогва до сълзи мнозина. Днес Садако е символ на неприемането на войната.
През 1958 година в Парка на мира в Хирошима е поставен паметник на Садако с жерав в ръка. Надписът му гласи: „Това е нашият вик. Това е нашата молитва. Мир по целия свят.“
