Руският президент Владимир Путин одобри новата редакция на руската морска доктрина, която предвижда силно руско присъствие в Атлантическия океан като регион от стратегически интерес за Русия, предаде Асошиейтед прес. Според агенцията този нов акцент очевидно е свързан с безпокойството на Москва от разширяването на НАТО на изток.

За новата доктрина съобщи и самият Путин на съвещание, състояло се на борда на фрегатата "Флотски адмирал на Съветския съюз Горшков" в руската военноморска база в Балтийск, Калининградска област. На съвещанието, според ТАСС, са присъствали още заместник-премиерът Дмитрий Рогозин, министърът на отбраната Сергей Шойгу, командващият военноморския флот адмирал Виктор Чирков и други висши военачалници.

Главната цел на морската доктрина е да гарантира цялостна, последователна и ефективна морска политика на Русия, насочена към защита на държавните й интереси, е посочил Путин на съвещанието, на което е била обсъдена и одобрена новата доктрина.

Повече подробности за новия документ разкри вицепремиерът Рогозин. Той отбеляза, че новата редакция на морската доктрина ще смени предишната, приета през 2001 г. с перспектива до 2020 г. Промените са наложени преди всичко заради измененията в международната обстановка и укрепването на Русия като морска държава, посочи той. Тя е изготвена с перспектива за 20 г. напред.

Според Рогозин морската доктрина обхваща четири функционални направления - военноморска дейност, морски транспорт, морска наука и разработка на полезни изкопаеми, както и шест регионални направления - атлантическо, арктическо, тихоокеанско, каспийско, индоокеанско и антарктическо. Последното е добавено заради "много събития напоследък в този интересен за Русия регион".

Според Рогозин основни акценти доктрината поставя на атлантическото и арктическото регионално направление. Повишеното внимание към Арктика той свърза с ръста на значението на Северния морски път, което ще изисква възстановяването на флотилията от атомни ледоразбивачи, инфраструктура и повишено внимание към екологията.

Централният печат в Русия публикува днес подробности за промените в руската морска доктрина. "Росийская газета" отбелязва по-специално акцентите върху развитието на атлантическото и арктическото направление, изграждането на съюзнически отношения с Индия и Китай.

Вицепремиерът Дмитрий Рогозин, цитиран в статията, свързва промените в морската доктрина с "доста активното развитие" на НАТО и "доближаването" на пакта до границите на Русия. Това "безспорно среща отговор" от страна на Москва, подчертава той.

Втори момент според него е връщането на Крим и Севастопол в състава на Русия, което налага мерки за спешното им интегриране във федералната икономика.

Според текста Русия трябва да осигури транспортна достъпност на Крим, пояснява "Комерсант".

По повод Арктика Рогозин изтъква нарасналото значение на Северния морски път и започналия в Русия строеж на нов атомен флот от ледоразбивачи. "Освен това Арктика за нас е свободен излаз на Атлантическия и Тихия океан, неограничен от нищо. Естествено и самото богатство на континенталния шелф", обяснява руският вицепремиер.

Доктрината разглежда специално екологическите въпроси, съдържа и нов раздел - за корабостроенето, добавя "Росийская газета".

По тихоокеанското направление, отразено в доктрината, Русия планира да развива приятелски връзки с Китай, по индоокеанското - на първо място с Индия. В заключение се казва, че Русия смята "решително и твърдо" да укрепва позициите си в Световния океан, отбелязва "Комерсант".

"Дългосрочната задача в Атлантическия океан е там да бъде осигурено достатъчно военноморско присъствие" на Русия, пише вестникът. Според политолога Александър Коновалов обаче Русия няма защо да разширява военното си присъствие в Атлантика, защото "няма с кого да воюва там".

За да осъществи тази доктрина, Русия ще има нужда от нов флот, а това е скъпоструващо начинание, казва Коновалов. Русия сякаш се опитва "да вземе страха на цял свят", "но щом няма възможност да се изпълни документът, това не вдига авторитета на страната", набляга той.

Руската федерална програма за въоръжаване до 2020 г. предвижда за нуждите на военноморския флот да бъдат отпуснати 4,7 трилиона рубли. Планирано е моряците да получат 8 ракетни стратегически подводници тип "Борей", 8 многоцелеви атомни подводници тип "Ясен", 14 различни фрегати и 35 корвети, 6 малки ракетни кораба и 6 големи десантни кораба, припомня "Комерсант", цитиран от БТА.