„Идеята за свободата е всесилна и любовта към нея сичко може да прави“.
В 12,00 ч. в продължение на 2 минути сирените в цялата страна с прекъснат вой ще оповестят отдаването на всенародна почит към паметта на Ботев и загиналите за свободата на България.
Тази година отбелязваме 139 години от гибелта на Христо Ботев и неговата чета.
Ботев е роден в Калофер в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева.
Първоначално (1854-1858) учи в Карлово, където баща му е учител. По-късно се завръща в Калофер и през 1863 г. завършва калоферското училище.
През октомври същата година заминава за Русия и се записва частен ученик във Втора Одеска гимназия, от която е изключен през 1865 г. Известно време е учител в бесарабското село Задунаевка. През 1867 г. се завръща в Калофер, започва да проповядва бунт срещу чорбаджии и турци, след което окончателно напуска Калофер.
По това време във вестник „Гайда“, редактиран от П. Р. Славейков, е публикувано първото стихотворение на Ботев – „Майце си“.
От октомври 1867 г. живее в Румъния. През следващите години се мести от град на град, известно време живее заедно с Васил Левски.
През 1872 г. е арестуван за конспиративна революционна дейност и изпратен във Фокшанския затвор, но е освободен вследствие застъпничеството на Левски и Любен Каравелов.
Започва работа като печатар при Каравелов, а по късно като сътрудник и съредактор на революционния орган. Това е периодът на активната му дейност като журналист и под негова редакция започва да излиза новият орган на революционната партия - в. „Знаме“.
През 1875 г. съвместно със Стефан Стамболов издава стихосбирката „Песни и стихотворения“. На 13 юли 1875 г. пише във вестника: „Идеята за свободата е всесилна и любовта към нея сичко може да прави“.
През май 1876 г., вследствие новината за Априлското въстание, Ботев започва дейност за организиране на чета, става нейн войвода. От Гюргево се качва с част от четата на кораба „Радецки“ и на 17 май заставят капитана да спре на българския бряг. На 20 май 1876 г., (2 юни по нов стил), е последният тежък бой на четата – привечер след сражението куршум пронизва Ботев.
Едва ли е предполагал, че когато е писал шедьовъра си „Хаджи Димитър“ невероятното му слово „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира...“ през времето ще се увековечи завинаги и до неговото име. А 2 юни ще е денят, в който българите ще почитат в мълчание и гордост героите си. И този ден завинаги ще остане като Денят на Ботев.
Днес
в 12,00 ч. в продължение на 2 минути сирените в цялата страна с прекъснат вой ще оповестят отдаването на всенародна почит
към паметта на Ботев и загиналите за свободата на България.
При подаване на сигнала всички пешеходци и пътни превозни средства в страната (с изключение на влаковете) следва да преустановят движението си по улиците и площадите, като останат на място.
В София пред бюст-паметника на Христо Ботев в Борисовата градина от 11,30 ч. ще се състои тържествена церемония, посветена на 139-годишнината от гибелта на поета-революционер.
По повод на 2 юни Столичната община организира за четвърта поредна година проекта „Ученици четат Ботев в метрото“. Проявата ще започне в 11,00 ч. на станцията „СУ „Св. Климент Охридски“.
В родния град на Христо Ботев – Калофер, поклонението по повод на Деня на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България ще започне в 11,00 ч. с изнасяне на знамето на Ботевата чета от Националния музей „Хр. Ботев“. За паметната дата ще говори командирът на 61-ва Стрямска механизирана бригада бригаден генерал Димитър Шивиков. Пред паметника на Христо Ботев ще бъде положен Гирлянд на славата.
Денят ще бъде отбелязан и в Пловдив – с митинг-поклонение от 11,30 ч. пред паметника на Христо Ботев в Цар Симеоновата градина. Слово ще произнесе Йордан Велчев, носител на наградата „Пловдив“ за художествена литература за 2015 г.
сиси
бай Колю
2222222222
ДО СИСИ
хаха
ne sviriha