В училище трябва да се въведе дисциплина "интелигентност" - като най-важен и задължителен учебен предмет, каза в интервю за БТА пианистът Александър Хинчев, който от години живее и работи в Италия.

Според него не красотата, а ученето ще спаси света - не в прекия, тесния смисъл на думата. По-скоро научаването на етика, на морал - да знаеш, че не си сам и не си в центъра на света, че нито всичко започва от теб, нито свършва с теб, да се
научиш на солидарност, на човещина. Интелигентността е възможност за спасение и ако не се изучава, поне трябва да й се дава повече пространство, да се поощрява, убеден е музикантът.

Той се връща в България за заключителния за сезона концерт на Симфоничния оркестър на БНР с диригент Емил Табаков, на който ще изпълни Концерт за пиано номер 1 на Менделсон. Хинчев има специално отношение към произведението - и
като музикален шедьовър, и като част от атмосферата на най-ранната му младост, ученическите години, "когато в артистичните среди у нас имаше безкрайно силен интелектуален и музикален "фермент", става дума за 60-те и 70-те години - и в
Музикалното училище, и в Консерваторията, и на концертите на огромни музиканти като Рихтер, Гилелс, Ростропович и други, и на събиранията, на които слушахме музика от различни стилове - от Бах до джаз. Мога да сравня този дух, този ентусиазъм, атмосферата само с Бруклин, Манхатън" - каза пианистът.

Александър Хинчев цени онова време особено в контраст с днешната пълна комерсиализация, в която пазарът диктува всичко. Въпреки това не губи напълно оптимизма си.

Надеждата му е в интелигентността - като етика, човечност, автентичност в изкуството.