Днес всички българи прекланят глава пред подвига на Христо Ботев и неговата чета.

Точно преди 139 години вражески куршум застига един от най-големите ни национални герои. Във Врачанския балкан Ботев, заедно със своите четници, за последен път се сражава за родината си, последни мигове от зверски потушеното Априлско въстание.

Революционерът осъзнава обречеността на априлци, но умира с мисълта, че гърмежът на пушките, писъците на децата и воплите на умиращите най- накрая ще стреснат Европа. И тя ще обърне поглед на изток към „сичките краища на паяжината", където е „тихо и мирно".

Всяка година на 2 юни в 12.00 часа сирените в цялата страна в продължение на две минути оповестяват отдаването на почит към паметта на загиналите. През 1948 г. е даден първият сигнал за едноминутно мълчание в цялата страна.

За първи път 2 юни се отбелязва през 1884 г., но само във Враца и Пловдив. Официален ден е от 1901 г., когато на тържествата на връх Вола присъстват живи ботеви четници.

От 1953 г. до 1988 г. се чества като Ден на Ботев и на загиналите в борбата против турското робство, капитализма и фашизма и в Отечествената война, от 1988 г. до 1990 г. като Ден на Ботев и на загиналите за национално и социално освобождение на България, от 1991 г. до 1993 г. като Ден на Ботев и на загиналите за свободата на България.

Денят на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България е обявен с решение на Министерския съвет от 31 май 1993 г.