Управляващите вече са във фазата на рутинната си работа и не се възприемат като ново и любопитно явление. Това показват данните от майското издание на независимия от външно финансиране Политически и икономически индекс на "Галъп интернешънъл" на обществените нагласи към политиката и икономиката.
Помолени да отговорят с "да" и "не", към средата на май 30% от българите декларират доверие в правителството, а 57% - недоверие. 18% дават положителна оценка на парламента, а 68% - отрицателна. 32% оценяват позитивно президента, а 56% - негативно. Според 23% страната върви към по-добро, а според 62% - към по-лошо. Това са част от данните на редовното ежемесечно изследване, проведено между 8 и 14 май чрез пряко интервю сред 1011 души в цялата страна. Нагласите са на практика идентични с тези от началото на април.
По правило, негативните оценки към институциите са повече от позитивните. Месеците около завършека на мандата "Орешарски" бяха свързани с повишени негативни оценки. В първите месеци на новия кабинет на Бойко Борисов последва логичен лек ръст на положителни нагласи към правителство и парламент. С началото на пролетта навлязохме в нов етап, в който данните се установиха на определени нива. Това установяване се потвърждава и в този месец, коментират социолозите.
Ако изборите са днес, пет партии със сигурност влизат в парламента
Ако изборите за парламент бяха сега, техният хипотетичен резултат може да се обобщи като 5+2. В парламента биха попаднали ГЕРБ, БСП, ДПС, Реформаторския блок и Патриотичния фронт. С реалистични перспективи са в него са още "Атака" и донякъде АБВ. Данните отразяват декларативни нагласи и не са прогноза за изборния резултат, уточняват от "Галъп".
Социолозите напомнят, че данните показват процент сред всички имащи право на глас, а не само сред гласуващите, а 4-процентната бариера за влизане в парламента се образува на база гласували, така че е задължително придържането към формулата 5 сигурни и 2 потенциални партии в следващ парламент.
След логичното за партия на власт леко разколебаване на част от подкрепата в пролетните месеци, сега ГЕРБ се стабилизира на нива от около 24% заявена подкрепа. БСП пък се е установила на нива от под 15% декларативни електорални нагласи. Измерена в потенциални гласове, разликата между първите две формации е около половин милион гласа (1% от извадката се равнява на около 55 хиляди души), т.е. в общи линии се запазва ориентировъчното съотношение от последните парламентарни избори.
ДПС е с 8% заявени нагласи за вот, Реформаторският блок и Патриотичния фронт са с около 4% сред всички имащи право на глас. Следващите месеци ще покажат има ли тенденция на укрепване при "Атака" и каква ще е съдбата на АБВ.
Различните електорати са различни в способността си да се мобилизират, а част от партиите имат и своя "скрит" вот.
Кристалина Георгиева и Йорданка Фандъкова с най-висок рейтинг
Няма особена динамика и в доверието към различните личности. По традиция в челните позиции са еврокомисарят Кристалина Георгиева и столичният кмет Йорданка Фандъкова (с дялове съответно малко над и под 50% доверие)|, популярни министри като Лиляна Павлова, Петър Москов, Томислав Дончев, премиерът, президентът и омбудсманът (групата е с дялове около 30% доверие) и т.н. Лиляна Павлова утвърждава доверието си до 34%.
Сходни изводи са налице и по отношение на масовите очаквания за икономиката и личните финанси. И тук с идването на новото правителство се наблюдаваше леко разсейване на негативизма, а на неговото място сега идва етап на установяване на данните на определени нива - 43% очакват общото икономическо положение в страната да се влоши в идната година, 15% - да се подобри, а 33% - да остане същото. 50% пък очакват материалното положение на домакинството им да остане същото, 26% - да се влоши, а 7% - да се подобри.
СЕЛЯНЖЕР