Човечеството се е научило да изпраща космически кораби на други планети, създало е ядрени технологии и глобална връзка.

Понякога на хората дори им изглежда, че са станали господари на Вселената. Но точно около нас съществува скрит свят, незабележим за нас. Ние живеем в свят на невидими явления, тъй като нашите очи са способни да видят само видимия спектър.

Светът около нас се състои от енергия, но ние не можем да я докоснем или видим. Вместо това използваме технологии, за да фиксираме енергията в невидимия за нас спектър – електромагнитни полета, ултравиолетови, инфрачервени лъчи.

Ние знаем за съществуването на безжичен интернет, понеже го използваме в ежедневието, но не виждаме как той оплита нашето пространство.

Физикът и математик от XVII век Исак Нютон по време на експерименти в областта на оптиката първи въвел понятието спектър, което произлиза от латинската дума „видение“. Той описал дъга, възникваща след преминаване на слънчевата светлина през стъклена призма. Нютон разбрал, че съществуват явления, невидими за нашите очи.

Съществуват различни цветове, които ние, за разлика от някои животни, не можем да видим. Например пчелите виждат ултравиолетовата светлина, те използват тази способност, за да различават цветовете. Преди известно време сп. Science публикува изследване, в което се казва, че пчелите и цветята могат да общуват помежду си, използвайки магнитобиологични излъчвания. Птиците и другите животни са способни да улавят електромагнитното поле на Земята, ориентирайки се по него по време на миграция или лов.

За разлика от насекомите и много животни човешкото око може да улавя само ограничен електромагнитен спектър и дължина на светлинните вълни.

Да видиш невидимото

Животните могат да видят много невидими за нас явления и използват това за оцеляване. С помощта на магниторецепция много живи същества улавят магнитните полета, за да определят посоката, височината и положението. Те ги използват за ориентация и миграция. Магниторецепцията е присъща на птиците, костенурките, лисиците и дори бактериите.

В едно изследване се провеждало наблюдение на лисици, ловуващи мишки. За учудване на учените дори по време на лов лисиците се ориентирали по магнитното поле на Земята. Те нападали плячката си от определена магнитна посока – североизток. Когато използвали тази посока, почти винаги успявали да хванат плячката.

Някои мигриращи птици изпитват смущения от електромагнитния „шум“ на уредите, се казва в изследване, публикувано в Nature. Когато птиците били подложени на електромагнитни смущения, създадени от учените, те губели ориентация – летели в различни посоки и не можели да открият изход от клетката. След като ги защитили от шумовете с Фарадеев кафез, вътрешният им компас отново започвал да работи и те лесно намирали изход.

Свръхчувствително възприятие

Някои хора са способни да виждат това, което е скрито от другите. През 1923 г. художникът Клод Моне претърпял операция по отстраняване на катаракта.

Някои смятат, че в резултат именно на нея той е започнал да различава цветове в ултравиолетовия спектър и неговата живопис силно се променила. Водните му лилии придобили син оттенък – такова станало възприятието му на света поради ултравиолетовия цвят.

Кончета Антико е австралийска художничка, която има рядък генотип. Тя е тетрахромат – очите ѝ имат четвърти рецептор, позволяващ ѝ да вижда 100 пъти повече цветове от останалите хора. Жизнерадостните ѝ цветни картини отразяват яркия калейдоскопичен свят, който тя вижда.

Способност да се вижда аурата

Разбира се, има и такива, които твърдят, че виждат енергията, излъчвана от човешкото тяло – аурата. Пода аура се подразбира излъчване около човешкото тяло, тази концепция често се свързва с духовността. Учените се отнасят скептично към идеята за аурата. Някои смятат, че способността да се вижда аурата възниква от мозъчни процеси, които може да са предизвикани от синестезия, епилепсия или мигрена.

Привържениците на идеята за аурата привеждат като доказателство кирлиановата фотография – техника, позволяваща да се заснемат електрическите заряди около обектите. Тези удивителни изображения напомнят това, което мнозина описват като аура.

С техническия прогрес и развитието на науката придобиваме способност по-добре да възприемаме чудния свят около нас, невидим да нашите очи.