Извънредният труд в България е забранен според Кодекса на труда, освен в извънредни случаи. А изключенията са - за извършване на работа във връзка с отбраната на страната; за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия; за извършване на неотложни обществено необходими работи по възстановяване на водоснабдяването, електроснабдяването, отоплението, канализацията, транспорта и съобщителните връзки и оказване на медицинска помощ; за извършване на аварийно-възстановителни работи и поправки в работните помещения, на машини или на други съоръжения; за довършване на започната работа, коятo не може да бъде извършена през редовното работно време; за извършване на усилена сезонна работа.
Оказва се обаче, че почти 1 млн. българи са работили извънредно през миналата година, сочи статистиката на Главната инспекция по труда. А положеният от тях труд е 14 пъти по-голям, отколкото са служителите, които са го изработили. Ясно е и в кои сектори - медиците работят най-много, следвани от охранителите в частни фирми и шофьорите в градския и крайградския танспорт.
Полагането на извънреден труд не може да надхвърля 150 часа на година. През месеца не може да се работи над законоустановеното работно време повече от 30 часа през деня или 20 часа през нощта. Ограничението за една седмица е съответно 6 часа и 4 часа. За два последователни дни извънредният труд не може да надхвърля 3 часа през деня или 2 часа през нощта. Ограничения няма при необходимост за извършване на работа с цел отбрана на страната, за овладяване и преодоляване на последиците от бедствия, при оказване на медицинска помощ и възстановяване на водоснабдяване, електроснабдяване и т.н.
Положеният извънреден труд се заплаща с увеличение, уговорено между работника или служителя и работодателя, но не по-малко от 50 на сто върху договореното трудово възнаграждение - за работа през работните дни; 75 на сто – за работа през почивните дни; 100 на сто - за работа през дните на официалните празници; 50 на сто - при сумирано изчисляване на работното време
