От мариноването до добавянето на яйчен привкус, съществуват много видове сол, способни да овкусят хранат ви, когато се употребяват разумно, разбира се.

Солта, един от най-изобилните природни ресурси, е естествен минерал съставен от два елемента от преодичната таблица - натрий и хлор. Солта се образува естествено в морето, но съществуват и солни мини на сушата. В местната бакалия ще откриете богато разнообразие от сол, но каква е разликата между всички тях ? Ето накратко :

Йодирана трапезна сол: Това вероятно е най-обикновения и широко разпространен вид, който солниците  у дома ви съдържат . Причината да се нарича йодирана е че производителите днес я обогатяват с йод, който е жизненоважен за предпазване от редица болести свързани с дефицита на този минерал, като хипотиреоидизъм. Но ако трява да ограничите приема на сол, съществува и друг естествен начин да си набавите йод, хапвайте повече водорасли, които са богати на минерала.

Морска сол: Това е сол, получена при изпарение на морска вода. Като цяло тя е съставена от по-големи и по-груби кристали, в сравнение с трапезната сол. Тя се добива на различни места по света, но съществуват някои открояващи се. Келтската сол се добива чрез метод на възраст 2 000 години от водите на Келтско море в Бретан, Франция. Друг вид морска сол е fleur de sel /в буквален превод "цвете от сол"/ , тя се добива в същия регион във Франция като горният слой на солта ръчно се остргва, преди да потъне на дъното на голям контейнер. Fleur de sel е черешката на тортата що се отнася до видовете сол, тя е и една от най-скъпите.

Хавайска червена сол: Водата от Тихия океан се смесва с Алаеа (свещена печена вулканична червена глина от остров Молокай). Това придава на кристалите този необикновен тухлено-червен цвят и деликатен аромат. Хавайските червени морски кристали са идеални за печена риба и свинско месо.

Сол за консервиране: Тази сол не съдържа добавки и се използва при консервирането на храни. Липсата на добавки предпазва течността от помътняване.

Кашерна сол: Нарича се така, защото обикновено се използва в приготвянето на месото кашер. Тъй като тя е с по-големи и груби кристали от обикновената сол, се изплозва за извличане на кръвта от месото преди готвене. Тази сол е предпочитана от готвачите, заради по-мекия си вкус и липсата на добавки.

Хималайска розова сол: Добива се в подножието на Хималаите и представлява фосилизирана морска сол. Характерният и розов цвят се дължи на количеството минерали, което съдържа, особено желязо. Тя е по-скъпа от обикнавената сол, но се смята и че е по-здравословна и по-чиста.

Персийска синя сол: Тя е търсена и ценена заради своя добър вид и фин вкус. Тази гурме сол е една от най-редките известни на човечеството.  Тя се извлича от солна мина в северната провинция Semman в Иран. Персийската синя сол е красива, възприема се като силна сол, но почти веднага става по-мека, оставяйки изтънчен и приятен вкус в блюда от гъши дроб, трюфели, храна с морски дарове и изискано приготвени месни ястия. Съдържа натрий, калий, магнезий, калций, сулфати.

Черна сол: Известна още като Kala Namak, черната сол е всъщност розовеещо сива на цвят. Добива се в Индия и има силен мирис на сяра. Използва се основно за подправяне на храната в Югоизточна Азия, но напоследък е доста популярна в САЩ, където местните вегетариански готвачи я използват, за да добавят яйчен привкус на храната.

Въпреки, че някои от споменатите по-горе видове сол са по-здравословни версии на класическата сол, проведено наскоро изследване показва, че прекалено много натрий може да доведе до здравословни проблеми. Но това е защото повечето от солта консумирана в САЩ идва от преработени храни. Готвенето у дома със споменатите видове сол е най-добрият начин да държите под контрол количеството и вида на солта, която консумирате.