Държавният фалит - избегнат. Банковата паника - спряна. Хаотичното напускане на еврозоната - предотвратено. Всички важни решения - оставени за някой друг път. Така накратко може да бъде обобщен резултатът дотук от драматичната схватка между Атина и нейните кредитори.

В нея, както пише директорът на влиятелния тинк танк Centre for European Policy Studies Даниел Грос, правителството на радикалната лява коалиция СИРИЗА трябваше да направи избор между това Гърция да остане в еврозоната и да приеме програмата, наложена от ЕК, МВФ и ЕЦБ. И премиерът Алексис Ципрас мигна пръв. Неговият финансов министър Янис Варуфакис беше принуден да отстъпи на срещата с колегите си от еврогрупата на 20 февруари и да поиска удължаване с четири месеца на сегашното спасително споразумение на стойност 172 млрд. евро. Срещу това Атина се ангажира с икономически реформи и направи много крачки назад от предизборните си обещания. Алтернативата беше още в края на месеца страната да остане без външна помощ и банките й, които в апогея на дуела с Брюксел губеха дневно депозити за над 1 млрд. евро, прехвърлени за по-сигурно в чужбина, да колабират.

Засега най-кошмарните сценарии се разминаха, но облекчението е временно. Атина обеща реформи, а кредиторите й обещаха пари. Но и за двете не е ясно кога ще дойдат. Освен това всъщност нищо не е решено, а просто отложено. Дългът на Гърция продължава да е все така неустойчиво голям, икономическият растеж, който да направи възможно обслужването му, е химера и най-късно през юни, когато сегашното удължаване изтича, Атина и Брюксел отново ще са в същата патова ситуация.

Приземяване в реалността

Едва преди месец, дошъл триумфално на власт, Ципрас обещаваше да промени не само Гърция, но и цяла Европа, като скъса завинаги с омразната тройка кредитори (ЕК, МВФ и ЕЦБ) и оглави общоевропейски бунт срещу игото на икономиите. Сега тази реторика вече е минало. Три кризисни срещи с останалите 18 финансови министри от Еврогрупата бяха достатъчни Ципрас и Варуфакис да катастрофират в реалността.

Планът за реформи, представен от Атина като ангажимент срещу получаването на оставащите 7.2 млрд. евро от спасителния пакет, не само се разминава с предизборната програма на СИРИЗА, но и поразително прилича на мерките, обещавани, но никога не изпълнени от предишните гръцки правителства (виж карето). И колкото и кабинетът на Ципрас да се опитва да представи споразумението като победа, ще му бъде трудно да убеди в това не само избирателите си, но и собствената си партия. "Мисля, че това е почти пълна капитулация. Ципрас заложи на умората от икономиите в Европа и смяташе, че просто като развее знамето на промяната, много други държави ще го последват. Но никой не го направи", казва Раул Рупарел, ръководител на икономическото звено на лондонския аналитичен център Open Europe, цитиран от в. New York Times.

След като месеци наред СИРИЗА говореше за отписване на дълг, в споразумението за това изобщо не се и споменава. И въпреки твърденията на Ципрас - предназначени за вътрешна консумация - че тройката е мъртва и на меморандума е сложен край, и двете са си още на линия. Само че са семантично маскирани като "институции" и "заем". Факт е, че реформите не бяха написани отвън, а от правителството в Атина, но рамките им бяха зададени. И освен това, макар ЕК да побърза да одобри шестстраничния план, изпратени от Варуфакис, като "достатъчно цялостен, за да бъде приет за валидна отправна точка", останалите две "институции" - МВФ и ЕЦБ, остават доста скептични. Управляващият директор на МВФ Кристин Лагард коментира, че предложеното меню от политики не е достатъчно конкретно и не отива достатъчно далече във важни области като реформите на пенсионната система и трудовия пазар, режима на ДДС и приватизацията.

Колко може да дава назад СИРИЗА

Извън терминологичните гимнастики единственото, което СИРИЗА може да посочи като победа, е неясното обещание за "гъвкавост", включено в споразумението с Еврогрупата, което означава, че някои от фискалните цели може да бъдат променени. Една от тях е първичният бюджетен излишък, който според сегашната програма трябва да бъде 4.5% за тази година, но настояването на Атина е да бъде свален до 1.5%. Това изглежда като разумен компромис предвид състоянието на гръцката икономика. Още повече че то се влоши допълнително от турбуленциите след идването на СИРИЗА на власт и според данни на финансовото министерство през януари данъчните приходи са били с близо 1 млрд. евро по-ниски в сравнение с миналата година.

Същевременно, както отбеляза хладно германският финансов министър Волфганг Шойбле, в Атина "ще им е доста трудно да обяснят сделката на своите избиратели". Цялата харизма на Ципрас и Варуфакис едва ли ще е достатъчна да прикрие факта, че те направиха обратен завой и по израза на ветерана евродепутат на СИРИЗА Манолис Глезос просто са "преименували рибата на месо". Той се извини на гърците, че е "участвал в тази илюзия", и призова избирателите да искат обяснения от партията. Първото предупреждение дойде под формата на протест в Атина в четвъртък, който, макар и не особено многоброен, вероятно е първият сигнал за надигащ се гняв. Ропотът в редиците на СИРИЗА също ще тества политическите умения на Ципрас.

При това сделката не гарантира дори непосредствените финансови нужди на Атина, тъй като транш няма да има до края на април и финансовото министерство тепърва ще мисли как да събере средства за връщане на дългове през следващите няколко месеца. По-лошото е, че не предлага и дългосрочен отговор. "Опасението ми е, че споразумението е краткосрочна кръпка и многобройните усложнения ще попречат на постигането на трайно решение, като така проблемите само се отлагат. Това ще е следващото действие на гръцката трагедия, тъй като въпросът с неустойчивостта на дълга просто ще се завърне след няколко години. А междувременно произтичащата от това несигурност само ще задушава икономическата активност и така ще вреди както на Гърция, така и на кредиторите й. Нужни са силно лидерство и мъдрост за намирането на дългосрочно решение," пише Жолт Дарваш от брюкселския аналитичен център Bruegel в свой анализ. Надеждата е в края на юни, когато изтича сегашното споразумение и по всичко личи, че Гърция ще има нужда от нова кешова инжекция, тези съставки да са налице.