Партиите на власт са стабилни, готовността за участие в протести срещу правитeлството и желанието за предсрочни избори са сравнително малки.
Това показва последното изследване на "Галъп", проведено между 30 януари и 5 февруари сред 1011 души, по повод 100 дни управление на кабинета.
Според данните доверието в институциите и икономическият оптимизъм остават ниски, но са чувствително по-високи в сравнение с времето преди съставянето на кабинета.
Текущите политически събития предизвикват и страхове, но на повърхността спокойствието засега остава.
"Първите сто дни на новата власт донесоха известно обществено успокоение. Това успокоение прилича на затишие след годините на политическа криза или на затишие преди предстоящите местни избори", коментира социологът Първан Симеонов, цитиран от БТА.
На въпроса "Имате ли доверие на правителството?"през февруари 32% казват "да", 56% - "не", а останалите се затрудняват да отговорят.
Това е трети месец на положителна тенденция. Преди съставянето на кабинета "Борисов 2" стойностите на доверие в правителството бяха паднали до около 15%, а недоверието беше около и над 70%.
Наблюдава се типичният за всяка нова власт рестарт в доверието към правителство и парламент.
С подобни нива на доверие започваха кабинетите "Станишев" и "Орешарски". Много по-високи обаче бяха началните нива на доверие в правителствата "Сакскобургготски" и "Борисов 1" – в първите месеци те имаха над 50% доверие, които решително превъзхождаха недоверието, отбелязват още от "Галъп".
Според анализаторите кабинетите, които се основават на компромис и коалиции, не започват с най-благоприятните нива на популярност.
Привържениците на ГЕРБ в огромното си мнозинство подкрепят сегашното правителство (само една десета от тях са на обратното мнение), докато при електоратите на Реформаторския блок и още повече на Патриотичния фронт личат по-чувствителни дялове на недоверие към кабинета, достигащи и до една трета и дори една втора от попитаните.
Електоратът на АБВ пък е видимо лишен от ентусиазъм в отношението си към кабинета "Борисов 2".
Тези данни показват цената на политическите компромиси – те винаги предизвикват и недоволство.
Симптоматично в това отношение е мнението за парламента. През февруари 21% заявяват доверие в него, а 67% - недоверие. Останалите се затрудняват или се колебаят.
Партиите във властта остават със стабилна подкрепа - с над 26% за ГЕРБ от всички имащи право на глас, около 6% за Реформаторския блок, повече от 3% за Патриотичния фронт и близо 3% за АБВ. Тези партии биха попаднали в парламента, ако изборите се проведат сега.
Заедно с тях биха били и БСП - с декларираните електорални нагласи на по-малко от 15% от българите, и ДПС – със заявена подкрепа от близо 7%. При партията на Лютви Местан обаче като че ли е налице известно разколебаване в периферния електорат. Това се дължи на оставането в опозиция и загубата на конформистка подкрепа, коментират социолозите.
Шанс да влезе в следващ парламент има и "Атака" с близо 3% от всички имащи право на глас. Идните месеци могат да покажат дали действително има известно набъбване в подкрепата за тази партия, свързано с проруската й позиция или пък радикалната й опозиционна роля.
"България без цензура" вече има само 1,3% подкрепа.
И при политиците недоверието е по-високо. Представителите на РБ и ПФ (Радан Кънев, Меглена Кунева, Валери Симеонов и др.) обаче увеличават в последните няколко месеца положителните си оценки по-бързо, в сравнение отрицателните. Ръстът при Петър Москов продължава и той вече се ползва с доверието на една трета от българите - 33%. На сходни нива са Бойко Борисов - също с 33%, Лиляна Павлова - 30%, Томислав Дончев - 26%, Ивайло Калфин - 24% и т.н.
Президентът остава със стабилни, но сравнително ниски нива на подкрепа от около една трета от българите. Повече от 50% нямат доверие в институцията, но все пак Росен Плевнелиев е традиционно една от най-одобряваните личности в страната.
Към началото на февруари 41 на сто очакват икономическото положение да се влоши идната година, 31% очакват да остане същото, а 16 на сто очакват то да се подобри. 8% очакват материалното положение на семейството им да се подобри, 27 на сто - да се влоши, а 50 на сто - да остане същото.
Според данните доверието в институциите и икономическият оптимизъм остават ниски, но са чувствително по-високи в сравнение с времето преди съставянето на кабинета.
Текущите политически събития предизвикват и страхове, но на повърхността спокойствието засега остава.
"Първите сто дни на новата власт донесоха известно обществено успокоение. Това успокоение прилича на затишие след годините на политическа криза или на затишие преди предстоящите местни избори", коментира социологът Първан Симеонов, цитиран от БТА.
На въпроса "Имате ли доверие на правителството?"през февруари 32% казват "да", 56% - "не", а останалите се затрудняват да отговорят.
Това е трети месец на положителна тенденция. Преди съставянето на кабинета "Борисов 2" стойностите на доверие в правителството бяха паднали до около 15%, а недоверието беше около и над 70%.
Наблюдава се типичният за всяка нова власт рестарт в доверието към правителство и парламент.
С подобни нива на доверие започваха кабинетите "Станишев" и "Орешарски". Много по-високи обаче бяха началните нива на доверие в правителствата "Сакскобургготски" и "Борисов 1" – в първите месеци те имаха над 50% доверие, които решително превъзхождаха недоверието, отбелязват още от "Галъп".
Според анализаторите кабинетите, които се основават на компромис и коалиции, не започват с най-благоприятните нива на популярност.
Привържениците на ГЕРБ в огромното си мнозинство подкрепят сегашното правителство (само една десета от тях са на обратното мнение), докато при електоратите на Реформаторския блок и още повече на Патриотичния фронт личат по-чувствителни дялове на недоверие към кабинета, достигащи и до една трета и дори една втора от попитаните.
Електоратът на АБВ пък е видимо лишен от ентусиазъм в отношението си към кабинета "Борисов 2".
Тези данни показват цената на политическите компромиси – те винаги предизвикват и недоволство.
Симптоматично в това отношение е мнението за парламента. През февруари 21% заявяват доверие в него, а 67% - недоверие. Останалите се затрудняват или се колебаят.
Партиите във властта остават със стабилна подкрепа - с над 26% за ГЕРБ от всички имащи право на глас, около 6% за Реформаторския блок, повече от 3% за Патриотичния фронт и близо 3% за АБВ. Тези партии биха попаднали в парламента, ако изборите се проведат сега.
Заедно с тях биха били и БСП - с декларираните електорални нагласи на по-малко от 15% от българите, и ДПС – със заявена подкрепа от близо 7%. При партията на Лютви Местан обаче като че ли е налице известно разколебаване в периферния електорат. Това се дължи на оставането в опозиция и загубата на конформистка подкрепа, коментират социолозите.
Шанс да влезе в следващ парламент има и "Атака" с близо 3% от всички имащи право на глас. Идните месеци могат да покажат дали действително има известно набъбване в подкрепата за тази партия, свързано с проруската й позиция или пък радикалната й опозиционна роля.
"България без цензура" вече има само 1,3% подкрепа.
И при политиците недоверието е по-високо. Представителите на РБ и ПФ (Радан Кънев, Меглена Кунева, Валери Симеонов и др.) обаче увеличават в последните няколко месеца положителните си оценки по-бързо, в сравнение отрицателните. Ръстът при Петър Москов продължава и той вече се ползва с доверието на една трета от българите - 33%. На сходни нива са Бойко Борисов - също с 33%, Лиляна Павлова - 30%, Томислав Дончев - 26%, Ивайло Калфин - 24% и т.н.
Президентът остава със стабилни, но сравнително ниски нива на подкрепа от около една трета от българите. Повече от 50% нямат доверие в институцията, но все пак Росен Плевнелиев е традиционно една от най-одобряваните личности в страната.
Към началото на февруари 41 на сто очакват икономическото положение да се влоши идната година, 31% очакват да остане същото, а 16 на сто очакват то да се подобри. 8% очакват материалното положение на семейството им да се подобри, 27 на сто - да се влоши, а 50 на сто - да остане същото.
