Златотърсачи в Трънския регион водят истинска война за българския Клондайк, пише "Монитор". Заради непрестанно покачващите се цени на златото, което в момента се изкупува за около 70 лева за грам с висока чистота, всички хора от близките села и роми от град Трън са в непрестанни конфликти кой да добива благородния метал от извиращата от Руй планина река Пръвня. Златотърсачи преди година открили, че по малкото поточе, което минава през затворената през 70-те години мина “Злата”, тече ситен златен прах. Той е невидим с просто око, но с необходимото оборудване на ден спокойно се докарвали по 2 грама от благородния метал. Това правело чиста печалба от поне 140 лева без особени усилия. Мълвата за лесните пари бързо се разнесла из целия град и близките села и всички безработни, повечето от които роми, се захванали да добиват злато. Те изкопавали подобни на центрофуги ями, в които водата се събирала и след оттичане на дъното се утаявал златният прах. Колкото по-близко до мястото, където извира реката се намирал въпросният изкоп, толкова по-голям бил шансът да се “улови” злато според циганите. Това била и ябълката на раздора. Заради борбата за по-хубаво място сбиванията в района на Руй планина били ежедневие. Според местните дори се налагало полицията да реагира, за да разтървава полуделите от златна треска роми. В сбиванията често се включвали цели роди, които кръстосвали поречието на река Пръвня с каруците си. “Всеки ден минават от тук. Седят, докато е светло, а щом започне да се стъмва, се връщат. Те обаче са неуки и рядко имат успех”, разказа пред “Монитор” Георги от трънското село Велиново, през чиято къща минава пътят към затворената мина “Злата”. По неговите думи само истинските професионалисти имали сериозен успех. Единият от най-популярните в региона – инженер, известен като бай Стоян, успявал да си докара по 100 лева на ден от речния добив на злато. Хората от Велиново разказват, че всъщност той бил служител в закритата преди повече от 40 години мина “Злата”. Всеки ден бай Стоян се качвал с джипа си по стария коларски път и близо до един от бившите утайници на мината събирал злато. Чрез сложна система от сита и химикали той успявал да утаи жълт прах, който всъщност бил много ситно злато. За един ден той събирал повече от грам почти 24-каратово злато, чиято цена е двойна. Ромите се опитвали да му откраднат технологията, но той ревностно я пазел. Те обаче не пожалили къщичката му, която той си направил в планината, за да преспива през нощта там и да не губи ценно време в път.
