Ермитажът чества юбилей заедно с директора си

През месец декември се чества 250-та годишнина от основаването в Санкт Петербург на Държавния Ермитаж – най-големият в Русия и един от най-големите в света художествени и културно-исторически музеи, съкровищница на произведения на изкуството на руската и световната култура.
На всички свои посетители Руският център на Общински културен институт Столична библиотека предлага богата колекция от материали – от виртуални екскурзии  и документални филми до интересни статии и книги от ресурсите на Руския център, любезно предоставени им от Фонд „Руский мир“.

Заедно със знаменития музей – галерия своята 70-годишнина празнува и Михаил Пиотровски, който го оглавява от 1992 г.

На поста директор той сменя баща си — Борис Пиотровски. „Има нещо мистично, че седя в неговия кабинет, в неговия стол. Само тапицерията от време на време се износва и трябва да се сменя. По негово време на стената е бил окачен портретът на Ленин, а при мен — на Екатерина. Навремето ми беше непонятно как може да се трупат толкова документи! Тогава си мислех, че това е признак на лоша организация на труда. А сега работата и „бумагите” са 100 пъти повече и този път трябва да упреквам самия себе си”, каза юбилярат пред ТАСС.

Признава, че когато дошъл в Ермитажа, се стараел да запази облика на музея от ХІХ век и същевременно да се стреми музеят да е сред най-уважаваните. Най-доброто потвърждение за успешните му усилия е биеналето на съвременното изкуство „Манифест-10″, проведено в залите на музея. За този проект директорът на Ермитажа е удостоен през 2014 г. с изключителната награда „Удиви меня!”, учредена от Международния фестивал на изкуствата „Дягилев. P.S.”

В деня на юбилея си Ермитажът откри залите за постоянната експозиция на изкуството от ХІХ-ХХІ век „Балът на историята”. В чест на юбилея Дворцовият площад бе посетен от над 200 хиляди души.

„В жилите ми тече кръв от три народа — полска, руска и арменска. Харесва ми, че те се съчетават — казва Михаил Борисович. — Но моята националност е ясна — аз съм потомствен руски дворянин. Това е моята националност. И никой не може да ми я отнеме. Кръвта няма нищо общо в случая. Ясно е, че дворянството е отменено. Но има една руска историческа традиция, която съединява Руската империя, Съветския съюз и Руската Федерация: във всички етапи на руската история ние сме страната, която включва много народи, много култури. Това е традицията на имперската култура. И за мен това е наистина национално усещане: обичам отечеството си като съчетание на много различни съставляващи — това е Русия преди Петър Първи и Русия петербургска, и Русия имперска, където висшата управляваща класа се е състояла от руснаци, украинци, поляци, арменци, грузинци”.


Сред многобройните обществени ангажименти на Михаил Пиотровски има и един особен — той оглавява Световния клуб на петербургците. Това е клуб на хора, обединени от обичта им към града, а не просто от формална принадлежност към него.

„Усещам, че съм сред избраниците на съдбата, защото съм петербуржец. Много съм благодарен, че съм почетен гражданин на Санкт Петербург. Въпреки че не се чувствам по-друг от останалите граждани. Но аз съм директор на Ермитажа. Съчетанието на тези две думи — директор на Ермитажа и Петербург — е много внушително. В хуманитарния свят по-висока длъжност от тази няма”, убеден е Михаил Пиотровски.

В навечерието на неговия юбилей в града на Нева излезе албум от серията „Почетни граждани на Санкт Петербург”, чиято презентация се състоя в Ермитажа, съобщава ТАСС.

Източник: http://rusofili.bg/

Видеа по темата

Facebook коментари

Коментари в сайта

Случаен виц

Последни новини