Вече няма съмнение, че заедно с така нареченият племенен преход, по хилядолетни  закони,  времето винаги откроява  и своите зловещи  типажи. Заедно с с тоталната кражба на държавата от всяко ниво и на всеки, който  по кубрат -пулевски се годее, че е българин, политическата машина грозно гази с ботуша си и  доубива до крак последни надежди. И днес , в една изумително безпросветна среда, въпреки всички маниерно-первезни съждения на политолози, социолози ..даже и гинеколози, усещането за отчаяние непрестанно нараства. Обществото ни във всичките свои нравствени измерения е пълен нокаут. Един по един, нанесените нокдауните на А.Луканов, Ф. Димитров и на-вече на Ив. Костов, окончателно "простряха"  на демократичния ринг бедна и многострадална България. Царят -републиксанец, докато другите даваха пресконференция,   я вкара в лазарета. После коалициите на сладострастните обръчи от фирми ритуално гасяха лампите след банкета.. След тях, за последните, останаха обидно малко парчета. Но комисионните компенсираха.

"Измежду вас ще бъдат издигнати хора, които ще говорят извратено"- оше през трети век говори Апостол Иоан, но тава са думи за по издигната цивилизация. Колкото и да се пудри от местните шовинисти "изключителната" култура на 1300 години България, едва ли някой ще ги осмисли и ще ги разбере. Да се молим на Бога, че докато е жив Божидар Димитров, поне по духовни постижения ние ще "бием" всичко живо около нас. Всички ще ни се възхищават, и даже завиждат. А после ?

Сега,  покрай него- трябва " да се гордеем". И  с  екзекуциите по покръстването през 9 в. на България,  и с "българския" произход на  първоучителите, и  с датите на първото българско училище, с епохите на най-старите църкви, с годината на първия български вестник...По същество, и с малка подробност, обаче,  винаги след останалите. С километри отсечки на  културната изостаналост. Очевидно и днес, и трайно оглупели за факта ,че сме отделени с дълбоки пропасти от световния цъфтеж на мисълта, от светлите  откритията за космоса, от  разгаданите тайни на  световния Логос., от нравствните терзания на пустинните отшелници, просто кретаме срамно.  Ние, разбира се, че сме си ние, но без онези философски трубадури на мисълта., които проправяха героичния път на самопознанието. Без онези религиозни постижения в боготърсачество. Без исторически и по се естествен път формираната аристократична прослойка, който да е пример за непоклатимо човешко достойнство.  Без естествено ферментиралите  качества на гордите личности. Или, както го е казал Барес- " докато някои учеха таблицата за умножение,/ като нас /  достигналите до върховете, вече се усъмниха в нея." 

В този контекст става снизходително ясен и типажът на пернишката кметица Р. Янакиева. С това, че агентите-възрожденци я положиха на зам.председателското място  в карикатурния Парламент, /вместо във  взривения Мавзолей, въобще не подменят картината Тягостното усещане, че " строителите на съвременна мафия" с пещерните си пороци убиват и смазват последните останки на "демократична" България се потвърдиха.  Буквално и преносно я умъртвяват. Срамната дружинка на Първанов е вече недосегаема. С невероятните "жилки", с които уплитат цялото общество, те се вкараха и в греховната тъкан на ГЕРБ.  Неусетно се имплантират От какавиди на всеобщата гнилоч, от това вмирисано общество , те се излюпиха  като на-зловещите пеперуди на властта.

Р. Янакиева и нейният вожд и учител обичат различните фокуси на измамите.. Тяхното скрито , кръчмарско намигване е отдавна  практикуван патент. От него в Перник е всичко изтърбушено / но завинаги заметено и  недоказано /.  Естествено е, че няма способна съдебна система, а иначе, и парите от земетресението и десетките сделки около тротоари и плочки,  около приличащия на "джихадист" Милчо от Люлин, около многомилионно окичазена  крепост Кракра ,отдавна трябваше да я сложат на място. Така този град / без извинение / е  разоран , за пореден път, безнаказано .  

Онази Янакиева , овреме сложила мократа целувка, като мокър печат на магистрала Люлин с Б. Борисов, "взриви" самочувствието на пролетарския Перник. С първичния  инстинкт на слабограмотните бързо превключи към "дясното". Или тогава, с този " исторически " "акт" , приличащ на  чалгаджийския мастурбизъм , хормонално   се сляха , ако не броим брокерите посредници, в  две еднакво "извисени" души.Там някъде , очевидно стоеше и вечно скрития "шафер", социално  "бедният " бивш Президент. Човекът, който беше два мандата на начело на многострадалната ни държава най-вече с тогавашната си смелост и високо изречена истина, че " Ив Костов е главата на българската мафия." А, сега -Кой...

Така зад поредния трибуквен "щит", чевръсто се прегрупираха типажите  на извечния мрак. Новите - стари "оръдия" на смазаните надежди на прехода.  Те  знаят как да манипулират грешната  и мекошава българска порода.. А още по-добре  знаят, как да "доят" от духовното "виме" на шокираната България...с една тънко изпипана , ехидна усмивка!

Димитър Огнянов