България губи 3 милиарда евро инвестиции и приходи от транзита на 18 млрд. куб метра руски газ годишно от спирането на проекта "Южен поток", каза ръководителят на Газпром Алексей Милер в телевизионно интервю, цитирано от ТАСС. Въпросът за спирането на проекта "Южен поток" определено е закрит, каза той. "Колкото до България, то без съмнение за страната това е сложна ситуация. Не само заради пропуснатите ползи, но и заради преките загуби. В България няма да бъдат инвестирани над 3 млрд. евро, няма да бъдат създадени над 6000 работни места. България губи статута на транзитна държава, а в момента през България се пренасят транзитно 18 млрд. куб метра газ към Турция, Македония и Гърция. След изпълнението на проекта за морски газопровод към Турция всички тези количества ще минават през Турция", посочи ръководителят на Газпром. Концернът е инвестирал в инфраструктурата за "Южен поток" на руска територия 4 млрд. евро, но нищо не се губи, защото инвестициите ще бъдат използвани за проекта за морски газопровод към Турция, посочи той. Европейският съюз направо подари на Турция газовото кранче към Европа, подчерта Милер. Турция вероятно ще може да се възползва от това в диалога си с Европа, а Русия получава нов стратегически партньор в газовата сфера, заяви той. По думите му Турция става голяма транзитна държава и през нейна територия ще се пренасят над 50 млрд. куб метра руски газ. Това без съмнение повишава геополитическия й статут в региона. На практика Турция става разпределителен център, какъвто е Германия за Северна Европа, според шефа на Газпром. Със строителството на новия морски газопровод ролята на Украйна като транзитна страна фактически "се свежда до нула", посочи той. Газпром променя стратегията си спрямо европейския газов пазар, призна Милер. Решението за отмяна на "Южен поток" е началото на края на стратегията на концерна да доставя газ до крайния потребител, каза той. Проектът бе спрян в деня, когато в Черно море пристигна корабът, който трябваше да полага тръбите на черноморското дъно, уточни Милер. Ръководителят на Газпром подчерта, че строителните работи не са били възможни при липса на разрешение за строителство от българска страна, което няма нищо общо с Третия енергиен пакет на ЕС, който регламентира експлоатацията. "Липсата на разрешение за строителство е решение на българската страна, а не Европейската комисия", заяви той.