Тази седмица Министерството на финансите публикува проекта си за държавен бюджет за 2015 г. Очаква се в понеделник той да бъде одобрен от Министерския съвет. В анализа си Калоян Стайков от Института за пазарна икономика коментира изненадите в проекта - три от които определя като приятни, а три - не.
Близо месец след изтичане на законово определения срок за внасяне в парламента на законопроекта на държавния бюджет такъв най-накрая беше публикуван през изминалата седмица. Изненадите в него не липсват, като, може би, най-голямата е, че фискалната, както и държавната политика по функции остават почти непроменени, независимо от обещанията на управляващите за бързи и решителни реформи.
Изненада 1 – приятна: За първи път в периода 2008-2014 г. е предложен консолидиран бюджет с по-ниски номинални разходи в сравнение с предходната година. Разходите в бюджет 2015 г. се предвижда да бъдат 32,82 млрд. лв., а през 2014 г. прогнозата е за разходи от 32,5 млрд. лв. плюс близо 450 млн. лв. допълнителни разходи, залегнали в актуализирания бюджет за 2014 г. С други думи през следващата година най-накрая може и да станем свидетели на това, с което политиците се оправдават от 2009 г. насам – затягане на коланите. Реално в периода 2009-2013 г. консолидираните бюджетни разходи се увеличават номинално с 20% при положение, че средногодишната инфлация през 2013 г. спрямо 2008 г. е 12,2%.
Изненада 2 – приятна: В Средносрочната бюджетна прогноза за 2015-2017 г. отново се завръща разбивката на бюджетните разходи по функции за предстоящата година, която липсваше в прогнозата за 2014-2016 г. и беше заменена с разбивка по "области". Обясненията към тази разбивка са твърде общи, но поне ги има. Тъй като през 2014 липсва такава разбивка, сравнения могат да се направят с отчетеното изпълнение през 2013 г. и имайки предвид, че прогнозната инфлация за 2014 г. е -1,5%, а за 2015 г. – 0,1%.
Изненада 3 – неприятна: Разходите по функции "Общи държавни служби" и "Образование" остават почти непроменени, като в сферата на образованието дори са предвидени по-малко средства. С други думи нереформираната държавна администрация получава повече средства, а нереформираното образование – по-малко.
Изненада 4 – приятна: Намаляват разходите по функции "Отбрана и сигурност", "Почивно дело, култура, религиозни дейности" и "Разходи, некласифицирани в другите функции". Най-обнадеждаващото тук са по-ниските разходи за силовите ведомства, което означава, че те най-накрая изпадат от приоритетния списък на управляващите, които ще имат възможност да пренасочат бюджетните средства към други дейности. Тук обаче трябва да се обърне внимание на две неща. Първо, докато прогнозните разходи на Министерството на отбраната намаляват значително в периода 2008-2015 г. – с над 566 млн. лв. или 37%, тези в Министерството на вътрешните работи намаляват с 6 млн. лв. или малко над 0,5%. Второ, всяка година МВР намира начин да си изпроси допълнително финансиране независимо от случващото се в страната или състоянието на бюджета. Най-фрапантният случай до момента, като че ли, беше тази година, когато при огромно неизпълнение на приходите бяха гласувани поправки в закона за МВР, с които бяха увеличени заплатите в министерството, а с актуализирания бюджет 2014 г. то получи допълнително 125,7 млн. лв., което е 12,6% увеличение на прогнозния му годишен бюджет. По-ниските разходи по функция "Отбрана и сигурност" са добра новина, но те трябва да са в резултат на по-сериозни съкращения в МВР, от колкото в МО.
Изненада 5 – неприятна: Разходите за здравеопазване през 2015 г. са с близо 9,8% по-високи в сравнение с 2013 г. Това предложение идва на фона на годишен спад в цените на здравни услуги, попадащи в Хармонизирания индекс на потребителските цени с 3,8% през 10-е месеца на 2014 г. Най-много се понижават цените на стоматологичните услуги – 22% и тези на лекарските услуги в извънболничната помощ - 12%. Най-често се говори за затруднено положение в сектора поради застаряващото население. Бърз поглед на хоспитализациите обаче отхвърля подобни твърдения, тъй като броят на хоспитализациите на пациенти под 65 г. се увеличава около четири пъти по-бързо в сравнение с броя на хората над 65 г. Това говори по-скоро за некачествени здравни услуги, отколкото за демографски проблем. В същото време населението на възраст 15-64 г. се свива, а постъпилите в болница пациенти на тази възраст се увеличават, което говори както за некачествено здравеопазване, така и за злоупотреби. На този фон изненада ли е, че се предвижда дефицитът в НЗОК да се запази за трета поредна година и отново да се покрие от държавния бюджет? Това е поредният сектор, заедно с администрацията, МВР и други, който изглежда ще остане нереформиран и за награда ще получи повече средства.
Изненада 6 – изключително неприятна: Средствата по функция "Жилищно строителство, благоустройство, комунално стопанство и опазване на околната среда" се увеличават с близо 50% в сравнение с 2013 г., а тези по функция "Икономически дейности и услуги" – с близо 27%. Т.е. държавата има намерение да се намеси в още по-голяма степен в икономиката на страната – с допълнителни разходи от около 1 млрд. лв., и да се изяви като голям инвеститор – с допълнителни разходи от още около 1 млрд. лв. Всички средства се харчат без ясен ефект от тях, без грижа за ефективността им и без оценка на ефектите от тях. Така например железниците – Национална компания "Железопътна инфраструктура" (НКЖИ) и "Български държавни железници", ще получат субсидии в размер на 275 млн. лв. Към тях се прибавя и капиталов трансфер в размер на 175 млн. лв и компенсирането на безплатните и по намалени цени пътувания на определени категории пътници с железопътен транспорт от 22 млн. лв. и получаваме общо държавни средства за железниците от 472 млн. лв. За сравнение предвидените държавни средства за висшите училища са в размер на 375,5 млн. лв. А за да е пълна картината, може да се добави следното наблюдение в средносрочната прогноза: "приходите на [НКЖИ] са основно от субсидия, капиталови трансфери и несъществени приходи от продажби на неоперативни активи", т.е. това предприятие функционира по-скоро като държавно ведомство, отколкото като търговско дружество и оцелява изцяло на изкуствено дишане от държавата.
Към горния списък от изненади може да се добави и едно недоумение относно разходите за "Социално осигуряване, подпомагане и грижи", които през 2015 г. се очаква да бъдат едва с 307 млн. лв. по-високи в сравнение с 2013 г. Това се предвижда на фона на постоянно нарастващ бюджет на Министерството на труда и социалната политика, които през 2015 г. е с близо 134 млн. по-висок в сравнение с 2013 г. и предвидени допълнителни средства за индексиране на пенсиите в размер на 246,5 млн. лв. спрямо планираните или общо 380,5 млн. лв. Освен ако няма изненадващи или планирани икономии по други социални пера, едва ли тази прогноза ще бъде изпълнена и може да се очаква нов преразход като този през 2014 г., когато бяха похарчени допълнително 50 млн. лв.
Общото впечатление, което проектобюджетът за 2015 г. оставя, е, че отново липсват реформи, усилията са насочени към закърпване на дупки и се чакат по-добри години. Това може да е резултат или от липсата на воля за промяна, или от липсата на време за разписването на всички политики и обвързването им с бюджета. Няма да имаме отговор на този въпрос до края на годината. Но ако времето е било проблем, защо правителството не внесе една планирана актуализация на бюджета в средата на следващата година? Така кабинетът ще има достатъчно време, за да въведе мерки за подобряване на събираемостта и да направи реформи, така че да намали разходите с крайната цел бюджетният дефицит постепенно да намалява и да се превърне в излишък. По същия начин, по който актуализацията на бюджета за 2014 г. беше предизвестена, защо да не се планира една положителна актуализация с повече приходи, по малко разходи и по-нисък дефицит? Това определено би върнало доверието в политиците и би подобрило бизнес средата.