Когато едно дете се появи на бял свят, родителите правят всичко по силите си да го отгледат по най-добрия начин и да го възпитат така, че то да се превърне в един достоен човек. „Обучението“ е бавен процес, който трае дълги години, докато детето не се превърне във вече изградена личност. Някъде по пътя обаче, между детето и порасналия човек, хората губят много свои детски черти и навици.
А истината е, че част от тях са достойни да бъдат пример за подражание. Възрастните хора могат да научат много от децата и тяхното разбиране за света. Простотата на детските уроци е колкото впечатляваща, толкова и пренебрегвана от много от порасналите вече деца. А може би, ако не беше така, светът щеше да бъде дори с малко, но все пак едно по-добро място.
Ето и част от истини за живота, които можем да научим от децата:
1. Музиката носи голяма радост за всички.
Няма нищо толкова съвършено, както това да се „изгубиш“ в хубава мелодия. Музиката е начин да се говори директно на сърцето, заобикаляйки ума. Много възрастни хора забравят да се наслаждават истински на музиката, която им харесва – за разлика от децата. Те отварят цялата си душа и се забавляват, когато чуят любимата си песничка. Децата ще оставят това, с което се занимават, за да попеят и танцуват на звучната мелодия. Музиката ги успокоява и им носи чиста радост. Отделяйте повече време, за да слушате музиката, която ви харесва. Насладете ѝ се.
2. Останете близки само с хората, които ви обичат.
Бебетата инстинктивно искат да бъдат със своите родители. Те са щастливи само в компанията на майка си, баща си и евентуално бабите и дядовците, защото знаят, че това са хората, които ще им осигурят комфорт и при които ще бъдат в безопасност. Време е и вие да вземете пример от малките деца и да се обграждате само с хора, които ви обичат и които ви мислят доброто. Нямате нужда от човек, който ви влияе зле и не мисли за вашето благополучие.
3. Взаимодействието с природата е много важно.
Има нещо почти магично в това човек да бъде в контакт с природата. Малките деца обикновено не се притесняват да си играят навън, независимо от това дали е много студено или много горещо. Те се катерят по дърветата, късат цветя за букети, оглеждат внимателно тревата, събират падналите цветни листа през есента и т. н. Хубаво е и възрастните хора да започнат да обръщат повече внимание на природата – все пак нашите предци са израснали в непосредствена близост с нея, което означава, че и ние се нуждаем от тясна връзка с природата. Неслучайно, когато искат да си почиват, повечето хора от големите градове избират тихи и спокойни места, известни със своите красиви природни гледки.
4. Животните са магични, точно както и ние сме.
Забелязали ли сте как малките деца обожават всяко куче, коте, зайче и т. н.? Малчуганите възприемат животните като магични същества, тъй като не изглеждат като хората, но живеят, дишат и показват емоции, точно като хомо сапиенс. Неслучайно по-голяма част от децата отчаяно искат домашен любимец, с който да споделят живота си. Възрастните хора трябва да се отнасят с животните по същия начин, както го правят и малчуганите, защото истината е, че всички живи същества си приличаме.
5. Да излезете извън своите ограничения е болезнено, но си струва.
Когато децата се опитват да прохождат, този процес неминуемо е свързан с много падания, синини и болка. Дори по-късно, когато децата тичат, залисани в играта, много често срещана гледка са ожулените лакти и колена. Нито едно дете обаче не се отказва да прави първите си стъпки или да тича отново. Малчуганите се изправят и продължават, въпреки всичко. Така че, не се отчайвайте, когато и вие изпитвате болка – в живота винаги е така, но това не бива да ви отказва, а точно обратното – да ви амбицира още повече.