Драмата около доклада на военния министър повдигна завесата над един несъстоял се дебат. Този за стратегическите интереси на България и за волята ни да ги отстояваме. И това няма нищо общо с деленето на русофили и русофоби. Има общо единствено с българските национални интереси. Изненадва ме колко трудно се оказва за мнозина политици да излязат от рефлекса вечно да търсят крилото на влиятелна държава и така разтоварени от отговорността за вземане на сложни решения, да се възползват само от следствието на своята лоялност. Но членството ни в ЕС и НАТО нямаше за цел елементарната замяна на една лоялност с друга. То целеше точно обратното. Чрез участието си в демократични общности, малка България да участва във вземането на големите решения. България да получи шанс в голяма степен да управлява съдбата си в полза на собствените национални интереси.
За да се случи това обаче не е необходим дебат за пътя. Този дебат беше проведен и приключи с членството ни в НАТО. Необходим е дебат за смисъла на членството ни и за пропуснатите ползи, които се дължат на неубедителна и неавторитетна политика на лидерите през последните десет години. Именно те, в страха си да не загубят благоволението на старите си "съюзници", вечно лъкатушеха в своите решения, опитвайки се да угодят на всички и най-вече на вътрешното статукво. Така политиката ни винаги беше "две напред, една назад". Така хем вълкът да остане сит, хем агнето- цяло.
Същото се опитват да приложат днес и върху споменатия доклад - "Визия 2020: България в НАТО и в европейската отбрана".
След смелите анализи на военния министър, последва бърза "корекция" от страна на министър председателя. "Малко здрав разум не пречи", написа премиерът в социалната мрежа, като не стана ясно дали намира за болен мозъка, сигнализирал за намеса на чужди държави в българската вътрешна политика. След това докладът бе върнат за преразглеждане и сега се опитват да ни внушат, че случаят е приключен. Случаят обаче не е приключен, защото е симптоматичен с още нещо. Става дума за служебно правителство, за което конституцията много ясно сочи чие мнение е важно - това на президента. Президентът подкрепи доклада и посъветва "политиците внимателно да прочетат какво е казал генералният секретар на НАТО". Но тъй като не допускаме, че проф. Близнашки не чете, очевидно става дума за негова информирана позиция. Тоест "кризата" няма как да е преодоляна, защото не е криза между министър и премиер, а е криза между президент и премиер и то по геополитически въпрос. Интересното в случая е и друго, че става дума за служебен премиер, чиито работодател по Конституция е същият този президент.
Така остава съвършено неясно коя България написа документа, коя България се разграничи от него и коя България ще го отстоява на срещата в Уелс.
Подобни стратегически документи трябва да бъдат представени и защитени политически, не само експертно. Зад тях трябва да застане ясна политическа отговорност. Само така те ще имат тежестта и силата във вътрешен и външен дебат.
Другото са безотговорни партийни игри.