Вече бившият кметски наместник Михаил Василев

До момента общо 5 кметски наместници в населени места на Община Смолян са напуснали.

Всички заради ниски заплати и трудни условия за работа. Селата Соколовци, Левочево, Полковник Серафимово, Стража и Славейно вече очакват нови управници. Тенденцията обаче остава и вече се носят слухове за напускането на още трима. Преди месец и половина напуска и наместникът на Серафимово, Михаил Василев, който се сдобил с куп болести покрай кметуването. Всички селски управници търсят по-добър живот и заплащане- левочевският Ангел Хворев заминал за чужина и този на Славейно с инамерил по-добра работа. Миналата година според решение на местната управа в Смолян, за населени места с под и средно 100 жители за кметските наместници е определена заплатата между 270-340лв. Сумата с клас за прослужено време, не стига до 400 лв. В района на Мадан, която е съседна на Смолян, кметските наместници вземат заплати-от порядъка на 500лв.  Другата голяма болка на смолянските управници е, че общината за втори път не беше одобрена за участие и финансиране, основно на инфраструктурни обекти, по Програмата за развитие на селските райони. Кметовете са с вързани ръце и всички са единодушни, че разликата с тези общини, които получават пари от там, се вижда с просто око.

Какво е ежедневието на един смолянски кметски наместник, от първо лице разказа вече напусналият управник на село Полковник Серафимово Михаил Василев.

„Работата, дали си с 99 или 124 жители, както бях аз, е една и съща, защото не можеш да кажеш на човек „ела утре“,защото ти е свършило 4 часовото работно време. Той е дошъл за удостоверение за наследници чак от Хасково. Хубавото на кметовете е , че имат секретар, не само че вземат по висока заплата. При нас всичко се прави от кметския наместник, но той взема по-малко от хората по временната заетост. Дори имам фрапантен пример-„охранители“, назначени по програмата за временната заетост вземат 340лв. , колкото и аз преди да напусна. Като се има предвид, че нося отговорност за всеки документ и ако издам удостоверение за наследници-особено за подялба на имущество или бране на баир, и ако хората скрият поне един наследник, а това често се случва- не ми мърда условната присъда. А това е масово-масово се крият роднините-всяко пето удостоверение е такова, а аз съм издавал много такива, масово се крият роднините.

Затова е много е важно да познаваш хората, родовете, изселените и местните, защото наследниците много лъжат“.

Това разказа вече бившият кметски наместик на смолянското селото със 17 махали Полковник Серафимово Михаил Василев, който е един от 5-тимата напуснали кметски наместници. Не крие, че основната причина са ниските заплати, но и многото нерви свързани с работата му. Заради безпаричие на общината в началото имал лимит на служебния телефон от 5лв. Сега е добре, защото общинските служители са с договор в основен оператор, с който нямат лимит. „Няма как да имам лимит на телефона-защото бабите общо взето звънят и затварят-ако и аз започна да им звъня и затварям-ще стане страшно“, разсъждава Василев, който освен че вече е бивш кметски наместник, е и бивш пожарникар. Истинско удоволетворение му остават човешките съдби, които е успял да промени. Успял с много усилия да осигури 50 лв. месечна помощ на самотна , кротка жена от селото спсихични отклонения.

 „Има брак, но съпругът й е много далече и за това не можеше да вземе една стотинка помощ-няма пари, няма дърво, хората я съжаляват-един й купи хляб, друг консерва, трети й свари боб й и занесе. Направих много разговори със социален работник, с директора на социални грижи, за което съм много благодарен. Там се прояви човечността. Жената сега получава 50 лв. всеки месец и това за нея са много пари. Когато си легна вечер, като си помисля за нея ми става приятно“. Василев си спомня още няколко случая за почти трите години от кметуването си, в които е успял да помогне -един от тях на семейство, което от много години живее без ток във фургон , след като изгоряла къщата им.

„Успях да използвам контактите си и да се пусне ток, сега поне една крушка имат вечер, да им свети над главите“. От близката до Серафимово махала Кондилска пък, хората сутрин тръгвали на работа с два чифта обувки- по черния път до асфалта с едни, а след това с други. Василев издействал от община Смолян 7 камиона фрезован асфалт и с два от тях оправил пътя на хората, поне кал да не газят. Другите ги закарал в село Чучура, настелили шосето и от миналата година хората за пръв път видели снегопочистване.

Като го попиташ обаче какво друго го накарало да напусне освен ниските заплати отвръща :

На снимката:Паметникът-костница на връх Средногорец над селото

„Аз съм най-бил разлигавения кмет-благодарение на 100 годишнината от Балканска война - птичето ми кацне на рамото-защото следващата годишнина-150 -та, ще е след 50 години. Имах честта и възможността да се запозная със страшно интересни хора. Подготвих паметника на връх Средногорец и след 25-30 години той вече е осветен и вечер се вижда. Благодарение на Община Смолян осветих паметника, който се намира в селото, както и камбанарията на църквата. Имах последователи в лицето на Сдружение „Родопски хайдути“, смолянските скаути, много родолюбиви българи.“  Василев успял да организира с тях акции, в които пейките били боядисани , разклатените и спукани камъни на паметника -костница, известен като „Родопската Шипка“ са циментирани, засадени са нови дръвчета. Благодарение на бившия областен управител Стефан Стайков били осигурени и достатъчно пари -паметникът е изцяло обновен, а това бил третия голям ремонт след откриването му.

Какво остава на продължаващите в ежедневната битка за живот селски управници в Смолянско? При всички случаи- дано само да не им се налага да чакат някой юбилей от война или въстание, за да кажат и те някога, че са били галеници.

Щиляна Чакърова