Разприте между политическите сили и в парламента и проваленият кворум са сред водещите теми на вестниците в четвъртък.

„Второ поредно заседание на Народното събрание бе провалено от избраниците от "Коалиция за България". И в сряда те използваха тактиката на ГЕРБ - да искат поименна проверка на кворума и да излязат от залата, така че да не се съберат нужните 121 депутатеи. Причината отново бе поправките в Наказателния кодекс, които трябваше да отменят давността на престъпленията, извършени по политически причини по време на комунистическия режим преди 1989 година. В тази категория влизаха и престъпления, извършени заради Възродителния процес. Новите текстове са подкрепени от ГЕРБ и ДПС, но срещат съпротивата на БСП. Червеният Методи Теухаров опита да убеди колегите си, че тези промени "ще разделят хората", а Таско Ерменков (БСП) пък заяви, че това е "вадене на скелети от гардероба". Аргументите им обаче не подействаха на ГЕРБ и ДПС. Вкарването на промените в дневния ред бе и единствената причина депутатите на Бойко Борисов да осигурят кворума.
В опит да отложи максимално дебатите по новите текстове, БСП блокира и останалата част от заседанието. Два часа и половина депутатите трябваше да се занимават с над 20 предложения за включване в дневния ред, предложени от червените..." - в. „Стандарт".

„Месец преди да се разпусне сегашният парламент, мандатоносителят БСП прибягна да процедурните хватки, характерни за опозицията. Успя да провали предсрочно заседанието, като групата на левицата поиска поименна проверка, напусна залата и остави да се скрепи новата коалиция между ГЕРБ и ДПС. В кулоарите социалистите пък показваха лежерно поведение, привично за битността им на опозиция.
Почти целият пленарен ден безпрецедентно беше посветен на гласуване на седмичната програма на депутатите. Въпреки че вчера контактна група между левицата, ДПС и ГЕРБ постигна консенсус с какво да се занимава парламентът тази седмица - ратификации на осем договора, по които България е страна, както и промени в закона за автомобилните превози, в закона за офшорките, новия закон за защита на растенията и ветото на президента Росен Плевнелиев върху измененията в закона за защита на потребителите, свързани с търговските вериги.
Днес - в първата сряда на месеца, според правилника на депутатите, парламентарните групи имат възможност на ротационен принцип да предлагат точки в дневния ред, които влизат автоматично без гласуване, но могат да се обсъждат само в рамките на деня. По този ред ГЕРБ предложи второто четене на промени в Наказателния кодекс, с които се премахва давността на делата за престъпления по време на т.нар. възродителен процес. Проектът среща подкрепата на ДПС, но в левицата има яростна съпротива срещу него. От две седмици поправките в Наказателния кодекс са препъникамък в работата на депутатите..." - в. „Дневник".

„Управляващи и опозиция ще си играят по нервите до края на мандата
Премиерът Пламен Орешарски е притеснен, че липсата на кворум може да възпрепятства гласуването на оставката му.
Вместо да приемат закони, както обещаха, БСП, ДПС и ГЕРБ ще прекарат оставащия месец до края на 42-рото НС, като взаимно си опъват нервите с процедурни хватки. Това показа вчерашното заседание на парламента. Депутатите работиха едва до обяд, когато заседанието бе прекъснато заради скандали и липса на кворум, а утрото пропиляха в напразен опит да подредят дневния си ред. Постигнатият ден по-рано консенсус как да работи НС се разпадна, а представителите на Бойко Борисов заплашиха, че ако управляващите не се съобразяват с техните желания, ще отвърнат с "реципрочни действия". Но засега ги пазят в тайна..." - в. „Сега".

Споровете между управляващите и опозицията за това кой спаси банковата система също са сред темите на всекидневниците.

„Управителят на БНБ Иван Искров звънял по телефона на Бойко Борисов по време на банковите атаки, твърди лидерът на ГЕРБ, цитиран от БГНЕС.
Първоначално Борисов не искал да се забърква и затова не вдигнал телефона. По разказа му обаче лично Сергей Станишев го помолил да говори си Иван Искров.
„Искров ме беше търсил и аз не вдигам, защото не исках да се забърквам. Станишев ми написа есемес: „Моля те да се чуеш с Искров". И аз ги набрах, за да има единство и да не се възползва никоя партия", заяви Борисов пред журналисти.
Той обаче отказа да покаже есемеса с мотива, че „не е Бареков".
След разговора Борисов изпратил своите експерти - Менда Стоянова, Делян Добрев, Ивайло Московски и Владислав Горанов, за да помагат в справянето с банковата криза...
Лидерът на ГЕРБ коментира, че банковата криза не е свършила и има вложители в две банки, които чакат да дойде 21 юли.
Сега вместо да си мълчали от БСП го обвинявали за създадената ситуация.
По отношение на заема от МВФ, за който Борисов говори от известно време, днес той се изказа по-отбрано. „Заем от МФВ съм казвал, че това е в краен случай. Четири години ви плашех и ви казвах, че трябва да затягаме коланите и да си правим сами реформи, за да не идва МВФ. Ако сме ние, на нас ни вярват в Брюксел, ще опитаме да се справим, ако и това не действа - просто фондът ще дойде задължително", заяви Борисов..." - в. „Труд".

„През последните два дни бяхме свидетели на много спасители на банковата система, в това число и от средите на тези, които предишната седмица усърдно я дестабилизираха. Това пише в профила си във "Фейсбук" премиерът Пламен Орешарски.
Така той задочно полемизира с лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, който вчера и днес обяснява как лично е спасил банковата система, докато в края на миналата седмица обяви, че  държавата е фалирала и се нуждае от помощта на МВФ
Премиерът уверява, че няма изтичане на ликвидност от нито една банка, а този процес се наблюдава от правителството. Допълва, че първият транш на буфера, който Министерството на финансите осигури (бел. ред. с извънреден аукцион на ДЦК) - около 1.2 млрд.лв. е неизразходван, така че доверието е възстановено и в това се състои успокояването.
По думите му не е изразходван нито лев и от 3.3 млрд. лв. държавна помощ, която Европейската комисия разреши на правителството да предостави евентуално на банките.
Своеобразният стрес тест, на който бяхме свидетели миналата седмица, показа, че банките издържаха със собствени ресурси, посочва Орешарски.  Буферът е допълнителна гаранция, че всички по- нататъшни опити за дестабилизация няма как да успеят при тези параметри, с които в момента разполага банковата система, уверява той..." - в. „Дневник".

Вестниците отделят място и на позициите, които българските евродепутати имат шанс за заемат в навия европарламент.

„Евродепутатът Андрей Ковачев (ЕНП/ГЕРБ) бе избран в сряда с 420 гласа още на първия тур за един от петимата квестори на Европейския парламент. Според правилника необходимите гласове за това са 339. Така българинът стана първият национален представител в ЕП, който заема една от трите най-високи позиции в институцията. Като основен приоритет в работата си той постави намаляването на административната тежест в институцията, за да могат депутатите да се съсредоточат върху основните си дейности в парламента..." - в. „Стандарт".

„Евродепутатът от АЛДЕ/ДПС Искра Михайлова е на път да направи исторически пробив за България в Европейския парламент. Бившият министър на околната среда и водите най-вероятно ще заеме поста председател на Комисията по регионално развитие, съобщиха от Движението за права и свободи. Номинацията си тя получи от парламентарната група на АЛДЕ. Досега представител от България никога не е заемал шефския пост в комисия на Европейския парламент. Броят на българските евродепутати, които бяха избрани от ГЕРБ и БСП, не стига за заемането на подобни позиции в техните групи. Възможно е от квотите на ЕНП и ПЕС избраниците ни да получат по едно заместник-председателско място в комисията.
Очаква се Искра Михайлова да бъде избрана за председател на Комисията по регионално развитие на заседание на 7 юли..." - в. „Стандарт".

„След като вчера обаче премиерът Пламен Орешарски обяви, че след 2 седмици той ще отиде в Брюксел с българското предложение, отново се заговори, че кандидат ще е Сергей Станишев. Според червени това обяснявало факта, че лидерът им не получи нито един висок пост, а остава само редови депутат и лидер на ПЕС. Нещо повече - досега България изобщо е пропусната в раздаването на постове, докато Румъния например излъчи 2-ма зам.-шефове на Европарламента. 
Преизбирането на Мартин Шулц начело на ЕП укрепвало и позициите на Станишев в Брюксел. Именно Шулц го посочи за лидер на ПЕС, сега двамата заедно водят разговорите с десните в ЕС за постове и бъдещи политики.  
Самият Станишев в отговор на въпрос на "24 часа" дали би приел еврокомисарски пост обясни преди седмица, че никога не се е водил от личния си интерес и от заемането на каквато и да било позиция. "След като ръководството на ДПС обяви предпочитана дата за провеждане на изборите, ако се водих от мой личен интерес, можех да кажа изборите да са през декември, правителството да номинира сега еврокомисар - аз съм сериозна политическа кандидатура и като експертиза, и като политическа тежест". "Впрочем, още преди време Жан-Клод Юнкер беше казал, че очаква комисари не просто експерти и техничари, а с политически авторитет и визия", добави той. 
Името на Кристалина Георгиева се спряга все по-често не само в медиите, но и сред европейските политици, пише пък Гро-Верхайде. Според него кандидатката от страна по средата между Средиземноморието и Изтока може да бъде "синкретизмът на това, което трябва да е европейската политика - обърната едновременно към Юга и Изтока". 
При тежките баланси между големите сили може компромисът да се окаже постът на баронеса Аштън да отиде при "малките", още повече, че Великобритания изпадна в изолация след атаката срешу Юнкер, говорят още евродепутати." - в. „24 часа".

Преодоляването на последиците от наводненията остава сред темите на всекидневниците.

„Прокуратурата продължава да търси кой потопи варненския квартал "Аспарухово". Наводнението взе общо 13 жертви, предимно възрастни хора и деца. Разследването е срещу неизвестен извършител. Обвинителите засега мълчат дали има разпитвани. Вероятно обаче делото ще бъде прекратено, след като изтекат сроковете, твърдят юристи. Причината е повече от банална - безхаберието и бездействието в "Аспарухово" продължава цели 63 години от последното голямо наводнение във Варна през 1951 г.
"Никой не направи нищо, три поколения не си взеха поука от потопа", казва Стоян Коцев. Той е главен специалист по инженерна инфраструктура в кметството в квартал "Аспарухово". Работи там повече от 25 години. Той е човекът, който дава идеята да се изгради едно от малкото нови съоръжения в дерето край ул. "Моряшка" през 2007 г. Сега местните винят дигата, пронизана от 4 тръби с диаметър по 1 метър, че е причинила водната стена с височина 3 метра. Именно вълната запрати коли и дървета в канала и разхвърля асфалта като юфка по пътищата.
"Преди 6-7 години похарчиха 160 000 лв. за тази дига. Тръбите се запушиха, отгоре стана язовир, който се отприщи и потече надолу, заля всичко", убеден е 70-годишният Димитър Атанасов..." - в. „Стандарт"..

„Правителството спешно ще купи бяла и черна техника за пострадалите от последните наводнения във Варна, Добрич и Велико Търново. Това каза  вицепремиерът Цветлин Йовчев.
Бялата техника са хладилници, перални и печки, а в черната се включват телевизори и уредби.
Кабинетът спешно ще опита да финансира и укрепване на пострадалите от наводненията домове. За тях няма нужда от планове и оценки, обясни още Йовчев.
Едва по-късно ще се финансира и пълното възстановяване на пострадалите къщи. Причината е, че във фонда за бедствия в момента има едва 15 млн. лв. от предвидените в началото на годината 70 млн. лв.
Вчера правителството отпусна над 28 млн. лв. от фонда за възстановяване на щети от по-стари бедствия.
Близо 500 хил. лв. даде вчера правителството за ремонт на 6 пострадали в потопа училища, съобщи образователният министър Анелия Клисарова..." - в. „24 часа".

„След две седмици чакане правителството в крайна сметка реши да отпусне пари за пострадалите от наводненията под общата формулировка "покриване на щети от бедствия и аварии". За целта вчера бяха гласувани 28 млн. лв. Засега обаче не е ясно колко от тези пари ще бъдат отделени за Варна и Добрич, които пострадаха тежко при последните наводнения. Сумата, отпусната в сряда, съвпада напълно с парите, одобрени на последното заседание на междуведомствена комисия по бедствия, което се състоя преди наводненията. Тогава парите са били определени за покриване на щети от други бедствия. Ако е така, означава, че Варна и Добрич ще вземат малка част от тази сума.
Въпреки че протоколите от заседанията трябва да са публични, на страницата на МВР все още няма информация за какво точно се отпускат парите. Единствено, качено е решението на междуведомствената комисия от 17 април, когато са отпуснати 26.7 млн. лв. Преди вчерашното заседание на кабинета министри обясняваха, че гласуването на 28-те млн. лв. се забавя заради трагедията в Добрич и Варна и вероятно ще бъдат отложени някои вече одобрени проекти, за да бъдат насочени пари към двата града. От вчерашното решение обаче не стана ясно дали е имало преразпределение на парите, нито колко отиват по отделни проекти.
От правителствената пресслужба съобщиха единствено, че "средствата са за извършване на превантивни дейности, разплащане на непредвидени разходи за спасителни и неотложни аварийни работи при бедствия, неотложно възстановяване на сгради и инфраструктурни обекти и за възстановяване на жилищни сгради на пострадали от бедствия физически лица"... - в. „Сега".

Вестниците съобщават и за кончината на отец Димитър Амбарев.

„Почина отец Димитър Амбарев.
„Да, за съжаление това е така. Той беше в кома и се очакваше всеки момент да почине. Дори вчера беше заявено опело, вероятно то ще се проведе в църквата „Света София"", заявиха от Светия Синод.
Отец Димитър Амбарев не успя да се възстанови от тумора на белите си дробове..." - в. „24 часа".

„Отец Амбарев завършва Духовната академия. Ръкоположен за свещеник през 1972 г. През 1975 г. прави непредпазливо изказване в приятелска компания. Арестуван е с обвинение, че иска да взриви паметника на Альоша (паметника на Съветската армия на Бунарджика в Пловдив). Едва през 1984 г. получава съдебна реабилитация. През 1988 г. е поканен от отец Топузлиев за съучредител на Дружеството за защита правата на човека в България, но отказва заради присъдата, която е имал. През 1989 г. обаче е сред създателите на Комитета за защита на религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности заедно с Благой Топузлиев, Христофор Събев и др. Отец Амбарев беше свещеник в Града на истината - 1990 година." - в. „Труд".