Професор Христина Вучева, икономист и дългогодишен преподавател в УНСС. Тя е бивш министър на финансите и вицепремиер в първото служебно правителство с премиер Ренета Инджова /1994-1995 г./

Няма никакво съмнение, че ние дължим много на Международния валутен фонд и не е справедливо да се отправят обвинения към неговата работа. Цялата финансова стабилност, на която днес се радваме в България, води началото си от въвеждането на валутния борд, което стана с намесата, предложението и парите на Международния валутен фонд.

Публичните финанси са в добро здраве. Перспективата пред България до края на годината е добра, стига тя да не бъде някак си изменена и насочена в друга посока, благодарение на подобни изявления като чутите вчера от водача на голямата опозиционна партия. Неговото твърдение е невярно по отношение на България.

МВФ е една много сериозна организация, на която ние като държава и народ сме задължени. Те бяха първите, които дойдоха през 1991 г. с много по-добри намерения от някои други, които дойдоха у нас по същото време и чиито имена няма да споменавам.

Техните експерти през 1990 г. помогнаха на всички български специалисти чрез обучение да преминат към познания, които у нас не съществуваха. Експертите ни помогнаха да преминем към пазарна икономика.

Съвсем не е вярно, че ние сме вършили нещо по програмата "Ран-Ът", които се опитват да си преписват такива заслуги. Те не направиха нищо, макар че и те бяха в България. Именно експертите на МВФ помогнаха за тази грамотност.

Те помогната за въвеждането на данък добавена стойност. Може на някои хора това да не им харесва, но всичко това беше неизбежно. Ние бяхме поели по този път. От нас, всички страни в преход, това се изискваше след като падна Берлинската стена и след като обещахме, че ще вървим по пътя на пазарна икономика. Всичко, за което говоря тук, може да бъде видяно и доказано с документи.

Не е вярно, че МВФ присъства в страни, които са тръгнали по нанадолнището. Само преди няколко години Полша се обърна с решение на правителството си към Фонда за заем.

Варшава получи тази подкрепа. Причината беше, че Полша имаше проблеми с платежния баланс. Тези проблеми бяха преодолени много бързо и сега тази страна е давана за пример и всички хвалят нейното икономическо положение.

Преди няколко години и Румъния поиска помощ. Какво се случи след това? Сега всички твърдим, че Румъния е много добре.

България е имала няколко програми с МВФ, прекъснахме този си вид сътрудничество с тях, след като влязохме в ЕС, преминахме към валутния борд и нямахме повече нужда от такава програма, защото валутният борд е организация, която насочва пари към платежните баланси, т.е. когато има валутни задължения в плащанията на страните, тя прави цялостна програма за регулиране. При нас нямаше такава потребност, след като имахме фиксирана валута и бяхме в друга кондиция.

Днес поддържаме отношения с МВФ, но на друга основа. За съжаление у нас има погрешна представа, че ако МВФ дойде отново, ние сме напълно загинали и те ще ни наложат тежки условия. Това са напълно неверни неща.

В България има хора, които искат да повторят сценария от 1996 г. Но няма как да стане същото, защото всичко е много различно. Те няма да получат това, което искат. Вече съм убедена, че те целенасочено раздуват история, която не е насочена срещу конкретен банкер или банка, тя е насочена срещу стабилността и състоянието на цялата ни държава. Искам хората да разберат, че българите не трябва да са безучастни и няма да загуби само някой богаташ парите си, а цялата страна ще бъде върната назад, ако позволим това да стане. С години назад.

Няма нужда да викаме Международния валутен фонд, защото валутните резерви на страната в БНБ са 14 милиарда евро към настоящия момент. През 1996 г. те бяха 400 милиона долара.