В шарената сянка на асмата лицата на жените изглеждат избелели като черните им дрехи. Мълчат и гледат ръцете си, отпуснати в скута. Така не забелязват дори касапина, който измъква току-що закланото агне иззад къщата. Провисва го на ченгел в рамката на зелената порта и смъква кожата му. Три улични псета душат страхливо наоколо, а децата хвърлят по тях камъни.

Погребват някого.

На метри по-надолу по улицата е онова място, където през март 2013г. камерите на "Гугъл" случайно са открили и къщата на Жана. На снимките се вижда само покривът й, защото била скрита в дерето. Сега е изчезнала сякаш никога не е била там. Заедно с нея пороят отнесъл почти цялото й семейство – дъщеря й, сестра й, двама от внуците им – на 8 и 13 години. Други две деца на 3 и 6 години все още ги няма. Няма я и Жана. Търсят ги вече пети ден чак до морето, от което рибари извадиха тялото на друга жена, изчезнала в бурята.

До къщата на Жана имало и друга. Вижда се пак в картите на "Гугъл". И тя е в дерето. От нея водата взела 63 годишния Юлиан. Отнесла го заедно с дивана, от който не ставал, защото бил парализиран от инсулт.

От къща на Юлиан е останала само половината – в началото на "Горна студена" - най-страшната улица в ромската махала на варненския кв. "Аспарухово". На нея са живели Тодорка (38 г.), Марин (60 г.) и Магбуле (79 г.). И тях вече ги няма. Отишли са си заедно с Иванка (70 г.) и Йорданка (83 г.) от съседната ул. "Гривица".

Барикадата

В 2 часа сутринта на 19 юни от покривите в "Аспарухово" падат тежки струи. Тъмно. Сините светкавици на жандармерийската кола чертаят пътя на три полицейски коли. Пристигнали са министърът на вътрешните работи Цветлин Йовчев и главният секретар на МВР Светослав Лазаров.

Кортежът спира в ниската част на ромската махала. Шлемовете на пожарникарите, които го посрещат, блесват от заблудените лъчове на два прожектора. Светлината се плъзга нагоре по "Горна студена" и спира. Десетина леки коли са нахвърляни сякаш със злоба в тясното пространство между полусрутените фасади. Няма думи. Няма и хора. Станали са невидими от ужаса. Мълчат, защото още не разбират, какво се е случило. А продължава да вали.

Към 2.30 дъждът се усилва.

Двадесетина метра по-нагоре, във високия край на на "Горна студена", е кметът на Варна Иван Портних. Мокър е до кости в черния си костюм и пита "Къде е държавата?". А тя е от другата страна на "барикадата" от кал, смазани автомобили и страх, която е разделила улицата на две. Но разговорът им минава през сателитни връзки, през студиото на Националната телевизия. Тя току-що е прекъснала предаването си от Световното първенство по футбол, за да остави ефира си чист за сигналите на тревогата. Но вместо SOS в него звучи безпомощността.

"С часове от държавните служби няма никаква реакция. Къде е държавата?", пита Портних.

Отговаря хладнокръвната полицейска ирония на Йовчев: "Ако кметът на Варна е викал за помощ от прозореца на кметството, едва ли ще я получи".

Четири дни по-късно, камбаните във Варна бият на всеки кръгъл час за жертвите на бедствието. "Днес ние сме опечалени, но от действията ни от тук нататък ще зависи дали гражданите ще имат повече вяра и ще се върнат към държавата си или ще останат още по-разочаровани", каза президентът Росен Плевнелиев след заупокойната служба.

Гняв и мълчание

В петък – 20 юни Варна е посивяла. Утрото прави истината трудно поносима. Крайбрежният квартал "Аспарухово" е мъртъв - засипан под тонове тиня, пясък, камъни, гняв и мълчание. В заслоните на спирките хората не разговарят. Чакат автобуси, които не пристигат. Таксиметровите компании също отказват курсове до квартала. Текат мръсни реки, а краят им се губи в канала под Аспарухов мост. Една от тях влачи водите си по улица "Белгород".

Според националния институт по метеорология и хидрология дъждът, който се е излял във Варна, е надхвърлил 75 л. на кв.м. "Не може да стане от дъжда това бе, ма`а му... - мърмори единият от двамата мъже застанали на "остров" след улицата - Все е валяло, валяло е... Ама такова чудо никога не е било!".

"От военния водоем е, казаха - отговаря другия. От него е. Такава вълна няма откъде да тръгне!".

Втората версия води разговора нагоре по деретата на квартала чак до общинския водоем над него. Той също е пълен и прелива. Налага се да го източат два пъти, но водата не престава да тече. Официално потвърждение за съмненията няма. Няма и опровержение. А неизвестността ражда параноя. В средата на деня тя вече е намерила врага: "Циганите ни го спретнаха това!".

В утринното предаване на "Хоризонт" общинският съветник във Варна Костадин Костадинов (избран с мандат на ВМРО, сега независим), обяснява, че причината за трагедията е изсечената от "цигани" гора над квартала. Ден преди това Костадинов е обявил, че създава нова националистическа партия "Възраждане". А в събота, 21 юни, ще публикува в блога си снимка на ромите, чакащи за помощи пред кметството в "Аспарухово" следният текст: "Без дори да са им изкаляни обувките подчовеците нагло твърдяха, че са им съборени къщите и грабеха храна и дрехи".

"Подчовеците" са виновни и за още най-малко две неща – за засипаното с отпадъци дере, което минава през махалата им, и за къщите, които са построили в него. Двуличното бездействие на местните общински власти е смачкано в политическо говорене за "липсата на власт" по принцип. С нея се обяснява всичко, когато не бива да бъде обяснено нищо.

Нито кой е проспал строителство в дерето на ромската махала в "Аспарухово"?

Нито кой е трябвало да го контролира след това?

Нито кой е чистил деретата в квартала и защо е допуснал ромите да изхвърлят отпадъците си там?

Нито кой е позволил пазарът в "Аспарухово" да бъде построен върху друго дере – в центъра на квартала, също пометен от пороя?

Нито защо кметът и областният управител на Варненска област не са реагирали на прогнозата, която Институтът по хидрология и метеорология при БАН им е изпратил три дни по-рано с ясно предупреждение?

Няма "липса на власт" по принцип. Вината винаги е конкретна.

Кадър по кадър

В събота температурата във Варна надхвърля 25 градуса. От сутринта личи, че денят ще е прекрасен.

Информацията на районното кметство в "Аспарухово" остарява за минути. В началото на деня, обявеният брой на доброволците е "около 700". В ранния следобед те надхвърлят хиляда. След това цифрите излизат извън контрол. Има момчета с татуировки и момичета по плажни костюми, цели футболни агитки, гологлави младежи с маскировъчни панталони и "България на три морета" върху тениските. И други – със знаците на Червеният кръст. Дошли са да помагат. Даже "Куката! Куката!" е там и отказва да бъде сниман.

На ул. "Белгород" нещата изглеждат съвършено различно.

Една, две, три, четири, пет, шест, седем, осем... Черните лимузини блокират калното платно пред стръмните стълби, които водят към къщите, потънали в кал и отпадъци.

Пристигат президентът Росен Плевнелиев и еврокомисарят Кристалина Георгиева. Всички са готови за посрещането. Улицата е буквално задръстена от строителна техника. Яркожълтите добре поддържани машини едва се разминават. Според предварително разпространената информация в разчистването на последиците от наводнението са се включили десет от най-големите строителни компании във Варна.

Тук са кметът, областният управител, председателят на общинския съвет в града, народни представители...

Сред посрещащите, само че в ролята на "трудещ се сред народа" е и бившият футболист Иван Петров. През зимата на 2013г. той внезапно се появи като "лидер" на протести във Варна, а след това пак толкова внезапно потъна в задните им редици.

"Стига с тея камери, ве! Стига говорихте с теа журналисти! Тука, тука елате, да чуете народа!, подвиква Петров към Росен Плевнелиев и Кристалина Георгиева. Хванете лопатите, стига приказки! Работа трябва!,

Утихва едва когато президентът и Георгиева тръгват към него през рядката кал.

Другият списък

Суматохата приключва чак в късния съботен следобед. На ул. "Белгород" Росен Плевнелиев и Кристалина Георгиева няколко пъти са чули, че "циганите са виновни за това, което се случи". Може би затова поемат с кортежа си направо към Варна.

Заедно с тях, в края на тържествения ден, си тръгват и багерите. Така никой не чува другата версия, че в продължение на години ромите от Аспарухово са били насърчавани да секат гората за огрев с обещанието, че "нищо няма да им се случи ако гласуват за...".

До "махалата" са стигнали само доброволците на "Червения кръст" и трийсетина чуждестранни студенти от Медицинския университет във Варна. Ден по-рано един от тях – германецът Йоп каза: "Аз съм истински фен на идеята "Европейски съюз" и смятам, че това, което правим тук днес е част от нея. Хората имат нужда и националността няма значение. Ние сме група от германци, италианци, българи... Всички сме студенти, хората имат нужда от помощ и ние решихме да помогнем. Това е!".

В неделя, в джамията на ромската махала в "Аспарухово" започнаха погребенията. Едно по едно.

В понеделник - денят на траур, камбаните на църквите във Варна биха на всеки кръгъл час.

В джамията прочетоха единайсет арабски имена.

В официалния списък на жертвите след пороя, разпространен от Министерството на вътрешните работи, те са пак единайсет. Но български.