Откритата в алпийския Тирол през 1991 година мумия на човек, прекарал в ледовете 5300 години, е станала причина за много предразсъдъци в умовете на учените от цял свят.Според суеверието мумията, наречена Йоци, носи проклятие на учените, които си имат работа с нея. Седем от тях загиват при странни обстоятелства.Последен си отива от този свят австралийският археолог Том Лой – откриват го мъртъв в дома му в началото на ноември 2005 година. Много учени отказват да работят с Йоци – поради страх да не си навлекат проклятие.
Поразително съвпадение
Проф. Том Лой винаги се е отличавал с пунктуалност. Затова, когато завеждащият лабораторията на австралийския Институт по молекулярна биология при университета в Куинсланд не се появява на работа, колегите му с основание се разтревожват.Първоначално се опитват да се свържат с него по телефона, след това тръгват към дома му. 63-годишният биолог не отговаря на позвъняванията на вратата. Съседите, както става ясно, също не са го виждали от няколко дни. Извиканите от колегите на Лой полицаи разбиват вратата. Мъртвият Том лежи в леглото си. Очевидно е починал в съня си. На масата откриват купчина изписани листове. Преди смъртта си професорът работи над книга, посветена на старата човешката мумия.
Именно Лой опровергава версията за смъртта на древния човек от нещастен случай при лов. Журналистите, като разбират, че Том Лой е работил с Йоци, веднага съобщават, че той е станал поредната, седма жертва на проклятието на мумията.
Каква все пак е причината за смъртта на учения? Оказва се, че той имал наследствена болест на кръвта, в резултат на която се образували тромбове. Но се изяснява още един любопитен детайл. Първите признаци на болестта на изследователя се появяват преди 14 години, скоро след като Лой се връща в Европа, където изследва мумията на Йоци.
Първият и не последен
Първа жертва на проклятието на древната мумия става 64-годишният Райнер Хен, един от най-видните европейски съдебни медици. Той загива при автомобилна катастрофа, причината за която така и не е установена. Хен пътувал за конференция, на която трябвало да изнесе доклад за Ледения човек.
Трагедията се случва година след откриването на мумията. Известно е, че навремето именно Хен участвал в процеса на транспортиране на мумията в близката лаборатория. Следващ е водачът Курт Фриц, който помага в превозването на Ледения човек в Инсбрук с вертолет. Той загива в лавина. Странно е, че това се случва в район, който той познава като петте си пръста.
Но най-странното е, че освен него никой от групата туристи не пострадва. Австрийският журналист Райнер Холц се прославя по цял свят с филмите за Йоци. Скоро след първото излъчване документалистът се разболява, а след няколко месеца умира.
Лекарите твърдят, че причината за смъртта му е мозъчен тумор. Но близките на журналиста настояват, че три месеца преди премиерата на филма той си е направил пълно медицинско изследване и тогава от тумора нямало и помен.
Смърт в планината
Проклятието – ако то, разбира се, съществува – не подминава и главния виновник за сензацията – немеца Хелмут Симон, който открива Йоци. Хелмут преживява тежко факта, че за откриването на мумията получава малко пари от властите и изисква материална компенсация. След дълги дела жителят на Нюрнберг осъжда Болцано, италианско градче в Северните Алпи, на 50 000 евро, но така и не успява да ги получи.
В средата на октомври 2004 година 69-годишният Симон, голям любител на планината, решава да излезе в Алпите недалеч от Залцбург, маршрутът му не е сложен и изкачването е лесно. Но вечерта туристът не се връща.
Замръзналото тяло на Хелмут е открито след осем дни в поток на дъното на каньон. По-малко от час след погребението на Симон неочаквано за всички умира Дитер Варнеке, ловец, който активно участва в търсенето и откриването на тялото му. Смъртта според лекарите настъпва в резултат на масиран инфаркт. Но според приятелите му Варнеке никога не се оплаквал от сърце.
Като през кристална топка
„Ще кажете, че следващата жертва ще бъда аз!“, смее се Конрад Шпиндлер, отговаряйки на журналистически въпроси за проклятието на Ледения човек. И все пак 66-годишният професор от университета на Инсбрук, който оглавява групата учени, изследвали мумията, умира в средата на април 2005 година.
Официалната причина за смъртта са усложнения, предизвикани от множествена склероза…
Седем смъртни случая, разбира се, не са шега. Не е чудно, че в резултат се появява зловещата теория за поредното проклятие на мумията. Йоци, според нейните привърженици, се е разгневил на хората заради това, че са притеснили неговия сън, продължил повече от пет хилядолетия.
Рамбо от каменната ера
Що за мумия безмилостно си разчиства сметките с тези, които са разтревожили нейния сън?
На 19 септември 1991 година на алпийския ледник Симилаун, разположен на височина 3200 метра над морското равнище, Хелмут Симон и жена му Ерика се натъкват на мумифицираното тяло на човек. Отначало решават, че са открили тяло на алпинист или заблудил се турист в ледовете, но учените бързо установяват, че находката е на 5300 години.
Йоци (така го нарекли според мястото на находката – алпийския район Йоцтал) е най-древната добре съхранена благодарение на естественото замразяване човешка мумия.
Йоци е бил 45-46 годишен, с ръст 158 сантиметра. Според мерките на неолита това е била почетна възраст. Днес тя би съответствала на дълбока старост. Така че Ледения човек с пълно основание може да се нарече дълголетник.
Питер Ванезис, професор от факултета по съдебна медицина към университета в Глазгоу, с помощта на компютърна графика създава лицето на Йоци. Далечният предтеча на съвременните италианци и австрийци е имал доста широки скули, но общо взето лицето му прилича на лицата на нашите съвременници.
На гърба си е носил торба със сухи плодове и други продукти, обвити в мъх. На главата си е имал меча шапка, на краката – затоплени с трева гамаши от козя кожа със стелки от меча кожа. От дъждовете са го защитавали дреха от еленова кожа и изработено от трева и липова кора наметало.
Подобни дрехи са носили алпийските пастири в по-миналия век. Йоци е бил въоръжен по последна дума на техниката – бронзова брадва, кинжал от кремък, лък от тис, а на гърба му е висял колчан с 14 стрели. Ледения човек е носил със себе си въглени, с чиято помощ си е палел огън.
В „медицинската аптечка“ Йоци е имал брезова гъба, притежаваща антисептични свойства. По покритото с татуировки тяло на далечния прародител на европейците учените открили множество следи от пробождания с много остри предмети. Изглежда, благотворното влияние на акупунктурата е било познато преди повече от 5000 години.
Сега Йоци се съхранява в специално построен музей в Болцано. За добро съхранение в камерата се поддържа температура от -6°С. Всеки месец мумията се вади и след внимателно преглеждане се напръсква с дестилирана вода, която замръзва и образува тънка защитна коричка от лед.
От какво е починал Йоци?
През юни 2001 година учените се опитали да установят причината за смъртта на Йоци. Мумията била размразена и по време на огледа било направено удивително откритие. Под лявото рамо била открита двусантиметрова част от стрела, проникнала в тялото на 5 сантиметра и заседнала близо до белия дроб.
Стрелата е увредила кръвоносните съдове и нервите. След раняването Йоци е живял няколко часа и е починал от мъчителна смърт. Учените решили, че убиецът е бил ловец съперник, на чиято територия е нахлул Йоци, и се успокоили.
Но археологът Йохан Райнхард от Националното географско общество, прославил се с находките на мумифицираните деца в Андите, които били принесени в жертва от инките, предложил интересна, макар и спорна теория за смъртта на Йоци.
Райнхард смята, че Йоци е принесен в жертва на боговете, обитаващи заснежените върхове на Алпите. Според американския антрополог мястото, където е открит Йоци, е подходящо за ритуално жертвоприношение.
Мястото на убийството не е единственият довод, който привежда Йохан Райнхард в защита на своята теория. Той обръща внимание на това, че вещите на Ледения човек били положени внимателно в съседство с тялото, което не съответства много на версията за внезапна насилствена смърт.
12 от наличните 14 стрели в неговия колчан нямали накрайници от кремък и следователно не са били подходящи за лов. Бронзовата брадва е рядко и много ценно оръдие в тези далечни времена. Но тя е била положена до тялото и не е била взета. Трудно е да се повярва, че ловецът, убил нахлулия на територията му непознат, би оставил такъв ценен трофей.
Прашецът от воден габър, открит в стомаха на Ледения човек, позволил да се установи времето на смъртта. Той цъфти от март до юни, следователно Ледения човек е бил убит през пролетта.
Йоци не се дава
Независимо от усиленото търсене и изследванията, учените са принудени да признаят, че Йоци остава човек загадка. С все новите и нови резултати от анализите специалистите се отказват от предишните теории и издигат нови.
Така и не е установена например неговата дейност. Първоначално решили, че Ледения човек може да е бил пастир или ловец, но откритите в косата му следи от мед може да свидетелстват, че той се е занимавал с добив на руда, тоест да е бил древен миньор.
Въпросите около Йоци остават повече от отговорите. И вероятно никога няма да разберем какъв е бил той и от какво е починал. Доста по-важно е обаче, че благодарение на находката в Алпите сега знаем как са живели нашите далечни предци.
Колкото до проклятието на мумията е очевидно, че то не само не плаши посетителите на музея в Болцано, а тъкмо обратното – туристите, които искат да погъделичкат нервите си, с всеки ден стават все повече.