Купища железа, някогашни части за водни централи, ръждясали камиони и машини - това са останките, пръснати на красив речен завой на р. Черна край Мадан от милиона на бай Осман Сандалски.

83-годишният мъж, наричан Водния дух, е известен на почти всеки родопчанин, тъй като всичките му начинания са на показ. Пътят от Смолян за Кърджали, Мадан и Златоград се вие около имота му от няколко декара. Прякора си получил, след като близо 50 г. работи и живее все около р. Черна, малко преди да се влее в Арда.

Иначе е роден в близкото село Равнища, има там и къща, но е все край реката. Построил дъща (вид тепавица - б.а.), а след това и дом на брега на реката. Решил да настани цялото си семейство там.

По времето на социализма бай Осман имал разрешение да работи и на частно. Тапията му била дадена от най-високо, защото две огромни предприятия в Смолян - “Родопска тъкан” и “Слънце”, нямало къде да перат и тепат продукцията си - одеяла, халища, килими. Перял и одеялата на поделенията на армията в Смолян.

“На ден съм прал по 300 одеяла”, спомня си бай Осман. На месец си докарвал по около 3000 лева.

Дъщата отворил още през 1970 година. Хората в района упорито говорят, че при строежа намерил солидно количество жълтици. Бай Осман обаче махва с ръка с ехидна усмивка.

В началото нямал достатъчно работа на тепавицата и затова работел като снабдител в бомбаджийски склад към “Горубсо”. Пенсионирал се малко след като навършил 40 години и подкарал доходоносния бизнес с държавните предприятия.


“Всички му помагахме, цялото семейство, пари имаше бол”, спомня си 52-годишният му син Рамадан. Пословичният труд на бай Осман е на показ, никой не му завиждал, а и никой не знаел колко печели.


“Беше невероятна красота. Стотици одеяла проснати в живописната местност. Много атрактивно. Печелил съм национален конкурс със снимка на “простора” на бай Осман”, казва смолянски фотограф.

След 1989 г. двете фирми започват да свиват обема на производство, а с това и работата за дъщата на бай Осман. Частните поръчки също секват. Овцете намаляват, навлиза конфекцията, а оригиналните родопски одеяла стават рядкост.

Бай Осман обаче е поне с милион в джоба и започва мащабни инвестиции. Първо навлиза в петролния бизнес, купува цистерна и доставя горива. Решил да направи една от първите бензиностанции на пътя Смолян - Мадан, който минава край родното му село.
Жена му Фатме сипва бензина, помагала внучката, когато не е на училище. Баба Фатме обаче много не познавала парите. Обърквала се и внучката едва оправяла сметките след това.

Наивният родопчанин обаче давал горива на вересия. Завлекли го десетки. Тъй като учил едва до 4-и клас, нямал особена вяра на документите. Разчитал на честната дума.


Сред тези, които го завлекли, е дори държавният тогава минен гигант “Горубсо”. По-късно бай Осман чакал да му върнат 50-те хил. лв., но при смяната на собствеността просто “изгорял”. Други зареждали на вересия и използвали всякакви трикове, за да не плащат.

“Откъде да знам, че ще дойдат такива щури времена. Аз знам честната дума, документите нито ги разбирам, нито зачитам”, чистосърдечно признава родопчанинът.
Парите му обаче започнали да се стопяват, тъй като той плаща на “Нефтохим”, а него клиенти го завличали.

Усетил се, че ще стане за резил пред съселяните си, и решил да сложи точка на петролния бизнес. Намира купувач на бензиностанцията - българин, живеещ от 20 години в Русия. С парите от продажбата си плаща всички борчове.

Бензиностанцията така и не е започнала да работи. Купувачът искал да строи и хотел до нея, но не се разбрал със собствениците на земята.

Междувременно обаче бай Осман инвестира пари в шивашки цех. Накупил машините и за да не стоят на склад, ги дал на предприемач от Девин.

Бизнесменът дошъл, натоварил ги, усетил се, че не е подписвал никакъв документ. Вместо да произвежда с тях, ги закарал за скрап и спечелил немалко пари.

Друга пратка с машини пък закъсала на митницата. Бай Осман не могъл да плати митото, защото някакъв човек го завлякъл с неплатени горива.


“Най-много пари, време и усилия отидоха за веца”, казва Водния дух.

Понеже мястото, което обитава, пасва идеално за ВЕЦ и му е на сърцето, бай Осман решава да направи юзина. Мислел си, че е лесна работа. Събрал една торба с пари и отишъл в община Смолян за разрешително. Тропнал торбата на бюрото на една чиновничка и обявил: “Искам да си платя таксата и да строя ВЕЦ”. Оттам го върнали и му обяснили какъв е редът - министерство, комисии, проекти и т.н.

“Откъде да знам, че е толкова сложно. После разбрах какви са тънкостите, на кой чиновник какво, как и т.н. Ако когато исках да строя преди 15 години, ми бяха разрешили, щях да съм първият собственик на частна централа”, казва родопчанинът.

Тогава обаче той бил убеден, че ще може да направи юзината и да продава ток на държавата. Купувал генератори за преобразуване на енергия, договорил и предплатил чак в Китай турбина.


Бай Осман е накупил и складирал стотици чаркове. Всички те междувременно са ръждясали и само той знае за какво биха послужили сега.

Преди няколко години река Черна се вдигнала невиждано и му съборила “златната кокошка” - дъщата. “Не я възстанових. Рекох си, като направя веца, ще пера и тепам на стената на централата”, споделя Водния дух.

“Исках да има нещо за фамилията. Не мога да разбера младите, дето нищо не правят и ходят да работят на заплата някъде. Трябва нещо да се създава”, напътства той.

Водния дух сега пак има проект, но няма средства. “Няма банка да ми даде 2 млн. .лв., всичко е ръждясало и не струва нищо. Няма и какво да заложа за обезпечение, пенсията ми е 290 лв.”, казва тъжно родопчанинът.

Въпреки че имал куп пари, бай Осман никога не е ходил на почивка, само е работил. Сега се е кротнал. Съпругата му Фатме починала, а синът му и снахата работят в близката шивашка фабрика. Дъщеря му живее в друго село.

“Има железа да живее като едно време, ако ги продаде - камиони, цистерни, чарколъци и какво ли не”, казват близките му. “Все някога ще потрябват”, отсича категорично бай Осман.

/24chasa.bg