Христо Стоянов е един от най-сериозните познавачи на помашкия етнос у нас. Автор на над 10 книги, сред които “Скритата история на една помакиня” и “Рязания поп”, които разбуниха духовете в началото на 90-те години на миналия век.

 В Смолян през 1969 г. попаднах на поредния от общо 13 възродителни процеса, истински параграф 22: учителката гонеше съученика ми  Сали от училище, защото не си е сменил името, а глобяваха родителите му, че не ходел на училище. Зарових се в живота на помаците, за есето ми “Помакът, начин на употреба” бях съден, но спечелих делото. Исках да обясня на хората някои истини около българите мюсюлмани, приемането на исляма. Досега няма нито един писмен документ, че отоманската държава има решение за ислямизиране на населението в българската територия. Отоманската система и империя нямат интерес по принцип от мюсюлмани, а от християни, рая, това са є данъкоплатците. Ако  трябваше да ислямизират, най-лесно беше да се започне от полето - Пловдив, Стара Загора щяха да бъдат първите мюсюлмански центрове. Това е страшното - че героизирахме едно население. И дори Петър Стоянов обяви Родопите за най- българската планина! Аз съм от Стара планина - тя не е ли българска? Аз да не съм румънец!   
Лошото е, че нашата държава няма фундаменти, на които да се крепи. При гърците никога не би станало такова нещо, те имат пет стожера и независимо кой е на власт, гърците се държат около тези непоклатими пет стожера във вътрешната политика. Докато ние сме нация на привилегированите - ако помните, преди 1989 г. имаше квоти в университетите - петима цигани, петима помаци влизаха без приемни изпити.
За да вникнем в истината за помаците, трябва да вникнем в манталитета на българина. Все героизираме - и тези, които не са искали да участват в Априлското въстание и се скриват в църквата в Батак. Става въпрос за 200 дезертьори, които са изклани от един предател - Мехмед Барутанлията, който предава собствената си религия. Знае се, Батак е изклан от помаци, българи мохамедани. Да, страданието е огромно, но нека си дадем сметка, че Априлското въстание е бунт срещу чорбаджиите, срещу комшията, който има, не срещу Отоманската империя.  
Трагедията не е в това, че се създава нова партия ПОМАК, а в това, че и тя заиграва на националистична вълна, което на Балканите е много опасно. А по време на криза най- конвертируемата валута е национализмът.  Ефрем Моллов тръгна много остро с книгата си, като обяви, че партията, която ще се създава, е на религиозна и етническа основа, тъй като помаците са отделен етнос. Постепенно обаче смекчи тона, създаде културно сдружение с идеална цел. Познавам и кътните зъби не само на Моллов, но и на семейството му. Сестрата на Ефрем - Събка Моллова, ми беше кръжочничка. След години ми казва: Няма Събка вече, аз съм Емили. В Западна Европа име Събка трудно се приема, не могат да го произнесат дори. Това е манталитетът на помака - той непрекъснато е търсил келепир от цялата ситуация, в която се намира.
Тази готвена партия е келепирджийска история, не вярвам някой отвън да дърпа конците. Оттук нататък някой може да се възползва от партията. Намериха се и пиари, които да обяснят на Ефремчо, че с този яростен вой в началото няма да стигне доникъде. Има практики, безпроблемно е да се откаже регистрация на партията на Моллов, след като той е имал изявления, които настройват етническата религиозна общност и срещу конституцията на България. Съдебната институция има повод и право да не регистрират подобна партия.
Ако тези хора, помаците, не се ръчкат, ако се оставят на мира, полека-лека различията ще се изживеят във времето, защото те ще искат да се интегрират в една по-голяма общност. Впрочем те са хора, които живеят само в общност. Фолклорът е продукт на анонима, индивидуален фолклор няма, той се претопява в общността. Най-богатата фолклорна област у нас е родопската. Така е, защото там хората са свикнали да бъдат анонимни, те не поемат лична отговорност - това е характерно за родопчанина и за помака в частност. Да сте чули помак в живописта, в поезията, белетристиката композитор, философ на национално ниво? Няма.
Не виждам нищо скандално в “Скритият живот на една помакиня”, просто разказах една действителна човешка история. Просто до този момент помаците бяха натоварени с героизъм, изведнъж хората се стреснаха от това, че има човешки съдби. Това ли е стряскащото? Или стряскащото е “рязан поп”? То е като рязан Христос, нали? Христос е обрязан, има празник Обрязение Христово?! Защо не свържем това?  А на Боян Саръев медиите му дадоха път. Той непрекъснато твърдеше, че побългарява. Кого обаче, българина ли? А майка му и баща му са с турско- арабски имена, защо не побългари тях? Защо от църква направи хотел? Никой не си зададе този въпрос.
Стига сме митологизирали, без да мислим за последиците, дали една религиозна група би могла да издържи толкова история, с колкото я натоварваме. А ние, българите, нямаме собствена история, тя е писана от руснаци, византийци, гърци, отомански летописци, от англичани. Нищо, че имаме писменост на повече от 1000 години.
Анализирал съм българина като генетичен кастрат - голямата ни трагедия е липсата на  елит, аристокрация, духовни водачи. Борис I унищожава 52 болярски рода до девето коляно. Софийският университет е на 125 г. Харвард е създаден през 1636 г., 500 години там се произвежда елит. Разликата между техните и нашите университети е в това, че техните създават елит, а нашите - кадри, партийни, за Кремиковци, за КЦМ.
Не знам кой е моделът за България. Може би моделът е да не се слушат литератори. Вазов митологизира Левски докрай. Не, аз не съм  го демитологизирал в книгата “Другият”, просто разказах историята за майка му, която губи пет от шестте си деца и се самоубива. Коя майка би понесла детето є да бъде обесено за убийство на друго дете? Ако Левски дойде и заколи вашето дете, той ще бъде ли вече иконата Левски?
Създавайки митове от такива като Левски, ние създаваме условия за поява на хора като Бойко Борисов. Създавайки митове от такива като помаците, ние създаваме условия за изтребване на нацията, ако щете. Гадно е, но е така. Докато не се отървем от това митологизиране, няма да се оправим. Митовете ни задушават. Създаваме мит от евентуален олимпийски шампион по дълъг скок като Левски. Комитетите, които се приписват на Левски, всъщност са идея на Георги Сава Раковски, на Матей Миткалото.
Защо най-сетне не създадем истинските митове? Има десетки. Добри Желязков Фабрикаджията от Сливен осъжда Отоманската империя през 1868 г. в Цариград. Аз 15 г. съдя България за забрана на моя книга и делото ми в Страсбург още няма решение. Защо никой не знае за Желязков? Или Пенчо Семов Фабрикаджията от Габрово, който през 1919 г. дава 300 000 златни български лева от джоба си подкуп на двама кардинали, за да лобират за целостта на България? Кой друг го е правил? На тези хора трябва да се възхищаваме, а не да превъзнасяме Крали Марко, чийто първообраз Марко Вълкашин изколва собствения си народ на Косово поле!