До края на ловния сезон остава още около месец. Ловният сезон свършва през втората седмица на януари. Има ли дивеч и има ли слука през настоящия ловен сезон разговаряхме със Сава Гърбелов, член на рудоземската ловно-рибарска дружина "Орел” .

Ще ни разкажете ли за подвизите във Вашата ловна дружина през изминалия сезон- каква  е равносметката до момента?

 Може да се каже, че сезонът минава сравнително добре за нашата дружина, защото след първоначалния добър късмет и слука, когато имахме пет отстреляни прасета, имахме още една голяма слука- на 16 ноември, когато отстреляхме 6 прасета. Те бяха отстреляни от различни хора, а  първият път и петте един човек ги удари. След това имаме още една слука от три прасета. И в крайна сметка се оказва, че дружината има 14 отстреляни прасета от началото на сезона. Като само едното е голямо, а останалите а приплоди.

В това „сушаво време” от страна на дивеч, може да се каже, че резултатът е  доста добър. И доколкото имаме информация от четирите дружини в общината, нашата е с най-много отстреляни прасета. Лошото е, че дивечът все повече намалява. И сега в последните две седмици, за съжаление- отиваме, проверяваме, придирваме- няма дивеч и се прибираме вкъщи.
Иначе всяко излизане в гората с пушка е 60 лв, толкова струва една бележка, за да излезем да ловуваме на прасе. Преценихме, че няма смисъл, след като няма видими следи нещо да има, излишно да се дават пари. И се надяваме сняг да падне, та по-лесно да ги придирваме. Надяваме се и от съседни райони да дойдат тука до нас.
 
А относно разходите?

Официалните разходи са около 160 лв на сезон. А освен преките разходи- има и гориво и храна. Ловът не е да се изхранваш с него, то е тръпка, страст. Като сметнеш колко пари даваме- човек от дружината дава между 300 и 500 лв за сезон и всеки от нас може да си купи по едно теле, примерно за тези пари. Но предпочитаме да обикаляме баирите… Не сме ловци заради мръвката, а заради тръпката.

Като падне сняг, ще е малко по-лесно и да се надяваме както добре почнахме и сега сме малко в застой, дано до края на сезона пак да ни споходи слуката.

Имаше ли заразени животни сред отстреляните от Вашата дружина?

Не, нито едно от отстреляните от нас не беше заразено. А всички животни задължително се проверяват, това си е задължение по закон.  А не съм чул и съседни дружини да имат, което говори добре за популацията.

А освен прасета?

В момента е забранено друго. От началото на октомври до края е разрешена и сърната. Сърни има много. Но ние като почнем сезона малко пренебрегваме сърната, защото тръпката е за прасето. А сега, като търсим прасета, ни прескачат сърни. Но те са забранени вече и не ги отстрелваме.

А вълци?

Аз не съм, а и в нашата дружина не са се мяркали в последните няколко години за разлика от съседната дружина Елховец, които отстреляха два и раниха трети. При нас няма, което е добре, защото вълкът е по-опасен, отколкото мечката. Дивите животни не се страхуват толкова от мечка, колкото от вълци, защото те нападат на глутници.

А какво ново построихте на ловната Ви територия?

Тази година не сме, но миналата година разширихме вилата. Доста е прилична, смея да кажа. В последните няколко години събирахме средства и построихме едно барбекю до вилата. Стана голямо, почти колкото вилата. Това е последното, което направихме миналата година и към настоящия момент нямаме нужда от друго. Надяваме се в бъдеще време, от следващата година може би, в района към Равнината да направим навес. Досега сме използвали навесите, които са правени по проектите в района и те наистина са от полза.
Идея имаме, имаме и подкрепа от местната власт да направим някакъв вид навес- не хижа, не вила, а просто помещение, където можем да се събираме, защото ние сме около 40 души и поне половината най-често се събираме на лов. Та идеята е да има къде да се събираме, когато излизаме на лов в района на Равнината. Това предстои за в бъдеще.

А какви инвестиции вложихте в стопанисването, опазването и обогатяването на дивеча?

Като пари не мога да кажа, но горе-долу сме дали почти 3 тона царевица. Хранило се е от пролетта насам и още продължаваме, макар че понамаля дивечът, продължаваме да слагаме царевица на определените за това места. Имаме си хранилки, а на няколко места имаме хранилки тип „бурета”.  Това са пробити съдове, за да може прасето да си играе, за да пада царевицата, а не да събира лесно, т.е. да запомни къде е и пак да се връща.

Действително благодарение на това хранене имаме и тая слука. Защото вторият ден, след откриването на лова, когато ни споходи слуката, от сюрията, която беше там, ние успяхме да отстреляме 5 от 7.  Двама колеги от Равнината имаме, които постоянно хранеха в района и си я знаехме сюрията, че е там.
Това, което сме постигнали, е благодарение на храненето.  Хранилките се поддържат, отремонтират се периодично и най-вече се снабдяват с храна. Смятам, че добре сме вложили парите на дружината и средствата  от спонсори, наши приятели.

 Снимки:Сава Гърбелов