Две икони на Божията майка, смятани за чудотворни, бдят над Асеновград. Окичени са в златни накити, оставени от благодарни хора. Най-много са бижутата от жени, на които се е родило дълго чакано дете. Никой в града не може да каже откога датира традицията да се обсипват със скъпи накити.
Семейство от Самоков било сред първите дарители на жълтици в най-старата църква в Асеновград “Св. Богородица Успение”, където се намира едната реликва. “Беше преди 30-ина години на 15 август. Млада жена дойде с майка си и свекърва си. Заради задръстването не успели да стигнат до Бачковския манастир и влезли точно в този храм”, спомня си свещеникът отец Петко Хаджиламбрев.
Богомолките споделили, че тръгнали да се молят за рожба. Попът им прочел молитва пред иконата на Богородица, а на следващата година трите пристигнали отново да се поклонят - бебе проплакало в дома им.
“След 4-дневна кома се радвам на пълноценен живот. Благодаря ти, че чу молбите на близките ми”, написал в книгата за посетители на църквата асеновградчанинът Атанас Султанов на 5 март 2009 г. Лекари казали на роднините му, че неговите дни са преброени. Но се случило чудо.
Дъщеря му сънувала, че трябва да запали свещ пред икона на Богородица, за да оздравее баща й. На сутринта тръгнала да я търси из всички храмове в града. Намерила я в “Св. Богородица Успение”, известна като “Дълбоката”, тъй като е вкопана в земята. След дни състоянието на болния започнало да се подобрява.
Отец Петко си спомня и за двама поляци, които посетили църквата. Те останали поразени от богатия дървен иконостас. Както разглеждали фреските, внезапно коленичили пред Божията майка и останали така близо час. После обяснили, че почувствали някаква сила, която сякаш подгънала краката им.
За чудодейното въздействие на иконата разказва и продавачката на свещи в храма Ангелина Иванова. Асеновградчанка изпаднала в дълбок психически срив заради загубата на сина си при катастрофа. Лекарствата не били в състояние да я успокоят. Последната надежда била Богородица, на която се молела всеки ден. Това продължило няколко месеца. Накрая почернената майка излязла от депресията.
“Бог дал, Бог взел”, казала тя, дарявайки златното си кръстче.
“Слагаме на иконата накитите, защото хората така искат. Не можем да не изпълним желанието им”, казва поп Петко. Само веднъж досега преди 30-ина години крадци са ограбвали златната Богородица от църквата. Оттогава са взети мерки - изображението е поставено зад стъкло и вързано с аларма.
В “Св. Богородица Благовещение”, където е другата чудотворна икона с накити, разбойници са влизали 3 пъти. “Последно беше преди 4 г. Тогава отмъкнаха 3 кг синджири”, възмущава се свещеникът Тодор Димитров. Апашите успели да заглушат СОТ-а, прерязали решетките на храма и се вмъкнали в него.
Разбили стъклената рамка на “Богородица Елеуса” и отнесли бижутата. И досега не са открити. “След този случай вече не отрупваме иконата със злато. Оставяме само няколко, за да не се съблазняват престъпниците. Другите съхраняваме на сигурно място”, казва попът.
За 40-годишната си служба той е чул много истории на хора, дошли да благодарят за сбъднато желание. Когато бил млад свещеник, сам станал свидетел на нещо необяснимо. На вечерната му служба присъствали баба с 5-6-годишно нямо момченце. Възрастната дошла от Видинска област да моли Божията майка от Асеновград за помощ, тъй като чула за чудесата.
Детето стояло известно време като вцепенено пред иконата и изведнъж проговорило. След дни бабата донесла пендари в дар. Смята се, че иконата е от XII в., но не е известно кой е авторът . Всяка годи на на Преполовение с литийно шествие реликвата се носи до Бачковския манастир и се връща обратно.
Традицията е на повече от век. Началото поставя една от най-ревностните богомолки в Станимака - баба Султани Шишманова. Една нощ тя видяла в съня си Божията майка, която поръчала да изваждат иконата на 25-ия ден след Великден и да я пренасят до Бачковската обител.
Първоначално процесията изминавала пеша 10 км, но сега платформата с реликвата се качва на автомобил. Вярващите казват, че на празника златната Богородица има най-голяма сила. Освен с нея храмът е прочут и с аязмото си с рибките. На него също се приписват чудеса. Поклонниците са убедени, че ако ги видят, ще се изпълни съкровеното им желание.
“И сега ги има. Пускаме ги в аязмото, хората много им се радват”, обяснява отец Тодор. Той твърди, че изворът има лечебни свойства. Дългогодишната клисарка на “Св. Богородица Благовещение” Славка Загарева хвърлила очилата, след като започнала всеки ден да си плиска лицето.
Аязмото буди интерес и сред изкуствоведите заради първите стенописите на Захари Зограф, които са направени тук преди 170 г. Той е изографисал животворящия източник с рибки. Древният християнски символ може да се види и на купола на храма, който наподобява рибени люспи.
/24chasa.bg