Тези личности умеят да се маскират доста добре. Предпочитат да стоят в сянка и да чакат своя час. Те имат изострено чувство за слабостите и пороците на потенциалните си жертви. Не се притесняват да прибягнат до явни преувеличения или дори откровени лъжи.

Психолозите различават в поведението на интригантите агресията на хладнокръвното сметкаджийство и враждебност. Първата им служи като средство да постигане на преимущество над конкурента. А втората е породена от неприязън, прерастваща в злоба към конкретната личност.

Действайки систематично на нервите на жертвата си, интригантът се стреми да наруши нормалното му общуване с останалите. Ако това му се отдаде, често жертвата няма шанс да си възвърне уважението на колегите или просто познатите.

Как да ги разпознаем?

Интригантите често просто клюкарстват, но винаги са готови за използват за целите си данни за нечии лични проблеми. При това те приемат позицията на една от противостоящите страни, принизяват аргументите на останалите до обикновени негативни стереотипи, а след това умело се измъкват от, създадената от тях каша. Действайки по този начин те се надяват да повишат авторитета си.

Защитна стратегия

Интригантът избягва преките контакти със своята жертва. Често възникналото между тях противоречие жертвата приема за незначително и бързо забравя за него. Но интригантът възприема случилото се като оскърбително за него събитие.

„Интригантът винаги се страхува от някого или от нещо. Той знае, че може да оклевети жертвата, защото не може да намери нейното уязвимо място“, твърди американският психолог Фриц Хаспър. Той дава следните съвети как да се справим с интригантите:

1. Избягвайте общуването с тях и не им казвайте нищо за делата си.

2. Уверете се, че всеки незначителен конфликт или дори малките противоречия са преодолени.

3. Незабавно организирайте контраатака: интригантите не понасят вниманието на обществото към персоната си.

4. Разобличавайте лъжата, разкажете на колегите, приятелите и преди всичко на шефа си, кой е започнал дрязгите.