Писателят Николай Хайтов, прегърнал прототипа на героя си от "Диви разкази" - Хасан Мешов. Бронзовата скулптура е емблематична за Родопския драматичен театър. Тя още е пред входа на сградата, но вече спомен от други времена.

12 души актьори от съществуващия, вече само като сграда, Родопски драматичен театър „Николай Хайтов“ са били назначени като технически сътрудници в Община Смолян, за да имат поне за насъщния, докато чакат  твърдо обещаните от правителството пари. За сега, макар и с продънена хазна, тя се оказа единствената институция, проявила разбиране към безработните актьори.

Новината дойде не от местната администрация, а гръмко беше оповестена днес в Смолян от лидерът на Движение „България без цензура“ Николай Бареков, който не е гледал техни представления,но по изборите се запозна с техния проблем и обяви,че ги подкрепя.

По-късно обаче актьорите бяха съкратени, а изнесената сцена, каквато РДТ стана преди три години тотално се закри. Така предвиждаше стратегията за развитие на културните институции на кабинета „Борисов“. После дойде на власт „кабинетът Орешарски“ и гръмко обеща, че ще възроди и театъра, и ансамбъла, а към областта ще потече река от  европейски пари. И то по нова страгегическа програма, която ще заработи първо в Смолянско.

Обнадеждени, тогава хората от театъра изпратиха подписка до институциите и твърдо им обещаха въпросните 60 хил.лв. Щели да бъдат за издръжка на трупата  за последното тримесечие  на 2013г., пък за следващата щяло да има още 240 хил.лв. за цялата година. Но до днес няма нито лев, а скромният им хляб идва от общината, не от държавата...

………………………………………………………………………

Авторски размисли:  „На глас под чертата“

Сега настана дълбоко мълчание, нарушавано само от увъртания за течащи преговори и очаквани одобрения от Брюксел, и ред други бюрократични и изтъркани  увъртания. Действително-средствата  са били предвидени на хартия, но проектът на постановлението, с което правителството може да ги даде, вече три месеца залежава без подпис на бюрото на премиера Орешаркски. Документът дори не се планира да влезе  в дневния ред на правителствено заседание, за да се одобри от министрите.  Естествено, парите не само не са дошли, ами няма и да дойдат, защото: "Бюджетът няма, пък хазната празна, пък кризата. И най-вече дълговете от старата власт"…

Каква всеобща страст към замазване на положението и то с една и съща водевилна пиеска:

 “Как старата власт ни съсипа, и как сега новата ще трябва да оправя положението, защото е добра и мисли за нас“! „Да , ама не“, ще си позволя да цитирам  Петко Бочаров и неговата крилата реплика от началото на тъмния тунел към Великата  Демокрация.

И о,  светлина в тунела! Идва днес в Смолян лидерът на „България без цензура“ и обявява, как  ще подкрепи смолянските актьори да изнесат едно протестно представление в София. Как точно - с пари или благи думи, не стана ясно.  Тъй де, защо пък да не поиграят като гладни мечки, да пораздрусат синджира, пък господарят с потурите, току виж се сетил, че ги оставил да мрат гладни… Пък и Бриджит Бардо от Париж може да оцени театралното им майсторство и да направи нещо по въпроса със синджирите например, щото тя не зннае какво е глад, ама цени свободната воля и на хората, и на животните.

Пък догодина, като дойде новата власт, нали всички извън нея искат оставки и избори, пък като запретне ръкави в една яка акция „Чисти ръце“, всичките ще ги умие.

Ехе-е-е-е, какво къпане ни чака!

Опа, грешка, ще изкара кирливите им ризи, та да ги поизпере. Щото и новите ще знаят какъв сапун да поръчат, та да паднат лекета. Че как иначе, нали  всички взаимно си търкаха  гърбовете докто се лутахме в тунела?

Ех, баня, ех, кеф. ...

Щиляна Чакърова