На Петковден е завършекът на земеделския и животновъдния годишен цикъл. На този празник става разплащането с наетите за лятото ратаи, овчари, жътвари и спазаряването им отново, което на много места се съпровожда с угощения и „коч курбан”. За него овчарите дават жертвеното животно, а стопанките месят хляб и точат баници с пожелание „да се точат агънцата и овцете”, т.е. да се раждат много.

Обикновено на Петковден се прави и обредното заплождане на домашните животни, наричано мърлене или овча сватба - пускане на кочовете при овцете за оплождане. Докато трае заплождането, жените не трябва да вършат никаква женска работа, за да се роди здрав добитък и да не се „заплитат червата на агънцата”. Всяка домакиня омесва и раздава пита с името на светицата-закрилница, с пожелание за здраве и богат приплод на домашните животни. 

С Петковден започва периодът на годежите и сватбите и из къщите тръгват сглядници годежари. 

Във фолклорния календар времето между Петковден и Димитровден има сакрален смисъл. То е своеобразен преход между годишните времена – народът ни казва, че от Димитровден започва зимата. По това време не бива да се започват нови дейности, защото са обречени на неуспех. Според народните вярвания този 12-дневен период е много опасен. Наричат го Вълче погано. Жените не бива да докосват вълна, да кроят и шият дрехи за мъжете си, за да не бъдат нападани овчарите и стадата им от вълци. Вярва се още, че ако някой мъж облече дреха, кроена и шита през тези опасни дни, когато умре душата му, ще вампиряса или ще се превърне във върколак.

Света Петка е светица на петъчния ден, както се разбира и от името й. Покровителка на жените, родилките и дома, тя строго следи да се почита нейната памет всеки петък. В този ден от седмицата жените не похващат домашна работа - не предат вълна, не перат, дори не се мият, спазват строга забрана за полови контакти. Ако тези забрани бъдат нарушени, св. Петка ще се яви превърната в змия и ще накаже хората с болести и дори със смърт.

Светицата е родена през ХІ в. в семейство на заможни българи в тракийския град Епиват на Мраморно море. От малка св. Петка проявявала състрадание към бедни и нещастни и искала да се посвети на Бога. Когато родителите й починали, тя раздала цялото наследено имущество на нуждаещите се, отишла да се поклони на гроба Господен и заживяла като отшелничка в Йорданската пустиня. Малко преди да свърши земният й път, светицата се завърнала в родния си град и там починала.

На Петковден имен ден имат Петко, Петка, Петкана, Петя, Параскева.

Източник:Standartnews.com