Ние по различен начин помним собствената си лъжа и това е позволило на психолозите от университета в Луизиана (САЩ) да разделят цялото човешко лъжене на две категории.

В първата попада лъжата, която описва това, което не е било. Тази разновидност най-лесно се задържа в паметта.

Както обяснява Шон Лейн, един от авторите на изследването, разказът за това, което не е било, ни кара да изразходваме допълнителни умствени усилия, да запомняме и проработваме множество детайли.

Лъжецът трябва да се погрижи за това всичко, което казва, да звучи правдиво, да коригира лъжата, ако трябва, и при това да не се обърква в „показанията”. За това наистина е нужно да имаш развита памет и въображение. В експерименти на психолозите тези, които лъжели по подобен начин, много добре помнели фантазиите си след два дни.

Но с какво да се сравнят тези два дни? Каква лъжа може да бъде с толкова кратък живот, че човек да я забрави на следващия ден? Има и такава разновидност.

В Journal of Applied Research and Memory Cognition изследователите я наричат лъжа на отрицанието. Тя има място, когато ние обявяваме това, което е било, за нещо, което не е било – отричаме например това, че сме се прибрали вкъщи посред нощ, прекарвайки вечерта неизвестно къде.

В този случай няма смисъл да се помнят множество детайли и изобщо да се напрягат когнитивните способности – необходимо е да се помни само някакъв факт, което изисква несравнимо по-малко усилия. И както твърдят авторите, след два дни въпросните лъжци, на които се налагало да съчиняват, вече зле помнели какво са отричали.

Тук обаче психолозите правят уговорка: в този случай човек трудно си спомнял не само как точно е излъгал, но и лъгал ли е изобщо. Тоест, отричайки нещо, ние можем в края на краищата да започнем различно да си спомняме това, което се отрича. Иначе казано, такава лъжа не изисква големи ресурси на паметта и води до това, че истината и лъжата си сменят местата.

От практическа гледна точка подобни психологически изисквания са важни например за криминалистическата практика. Няма нужда да казваме колко много в нея зависи от показанията на свидетели, жертви и заподозрени – всички тези хора може да имат много поводи за лъжа и е необходимо владеенето на съвършени психологически инструменти, за да не се въведе следствието в заблуда.