Авторът Леко Славов

Най-хубавото нещо в селото ни е кръчмата“ДАНС“.Тя ни служи и за пенсионерски клуб.Всеки ден се събираме и се съветваме как да живееем с малките си пенсии във времето на криза. Преди години ни замаяваха,че се виждала светлината в тунела. Сигурно се е виждала,но вероятно са били фаровете на локомотива,които съвсем ни смаза.

Такива неща си споделяме,че не знаем дали да се смеем или да плачем. Леля Деля ни съветва да си разпределим пенсията в 31 пликчета. Ако получаваме 160 лева,трябва да сложим по 5 лева в пликче.

Наложи ли се да похарчим по-вече, другите дни-на гладна диета. Било полезно за възрастни хора. Според средствата се прави менюто. Излязат ли лападът и копривата, минаваме на зелено, за да спестим пари за дърва и въглища през зимата.

Мислим ли заедно, все ще оцелеем. Всеки съвет, всяка рецепта са полезни. Пенка ни отвори очите да купуваме бракуван хляб. Реже се на филии и се суши.

И после става страхотна пенсионерска баница. Натрошават се сухите филии, поръсват се с евтино сирене с растителни мазнини и малко захар, заливат се с обезмеслено мляко и се запичат. Става страхотна вкусотия. Ганка ни даде рецепта за кисело зеле с патешки фенер. Една голяма порция струва само 30 стотинки. Хем евтино, хем екологично, хем хранително.

Като си споделяме тия рецепти, хем се смеем, хем плачем. Докъде я докарахме да превърнем краткия остатък от живота се в пресмятане на едно мизерно ядене. В същото време гледаме по телевизията, че бедни германски пенсионери почиват на нашето Черноморие и тяхната държава им плащала. Ние да не би по-малко да сме работили от тях? Не сме, ама не сме попаднали на управници. Каквото и да приказваме обаче не ни идва на ум как ще се оправим.

И пак започваме да си разменяма рецепти за оцеляване.Тодор обаче направо ни гипсира. Даде рецепта как да съхраним телата си след смъртта, докато дойде някой да ни плати погребението. Купил си на промоция от някой си хипермаркет 20 килограма сол по 20 стотинки за килограм. Написал завещание след смъртта му да го осолят в дървен сандък и така тленните му останки да дочакат сина му да се върне от Америка и да плати погребението. Цялата тази процедура му струва 4 лева. Беше много доволен и си пийваше мастика, за да полее успешната сделка. След всяка глътка от устата му излизаха философски сентенции, все едно, че в него се е въплатил Сократ.

Тодор ни сподели, че най-справедливото нещо, с което Създателят ни е дарил, е всеобщата смърт. Ако можела да се отбегне, съседът му, който бил лихвар и мошенник ,щял да вземе и неговите години и годините на всички хора и щял да стане безсмъртен и да обере цялото човечество.

Следващата му сентенция беше, че Господ е пратил кризата, за да накара хората да мислят, да се борят и да оцеляват. Накрая мастиката парализира говора му и той само посочи с ръка магнетофона. Любвеобилната ни кръчмарка Еми разбра,че трябва да го изпрати с любимата му песен:“Изкарвай Гано, говедаааааатаааа...“

Леко Славов

Из книгата с разкази "Изповеди в "ДАНС"