В речта на българския политик има агресия и отклонения от книжовноезиковите норми, обясниха езиковеди. Те определиха нивото на българския език на политиците в предизборната кампания като за “тройка”. С примерите за грешки в НС може да се издаде цял учебник.
Българският политик все още не владее изкуството на словото така, че да е еднозначен, категоричен и безспорен, и много често в политическата реч има отклонения от книжовноезиковите норми, обясни на пресконференция в БТА Надежда Сталянова, преподавател по български език в Софийския университет "Св. Климент Охридски".
На пресконференцията беше представено изследване на СУ за речта на политиците, включително от предизборната кампания, както и за речта на българските евродепутати.
Преподавателите от университета дадоха примери за неуспешни опити за образност.
Сред тях е и употребата на умалителни форми с експресивна функция - "Цветанов съм го гледал в очичките" (Бойко Борисов), "Всеки преди да пусне бюлетинката" (Стефан Данаилов), "Тази бедна държавица" (Волен Сидеров).
Езиковедите представиха и примери за отклонения от книжовните норми. Диалектна редукция на "е" в "и" се използва от Татяна Дончева - "все ощи", "данъцити", от Десислав Чуколов - "дикември", "след осимдисет и дивета година".
Проблеми с променливото "я" преподавателите в СУ са установили отново при Татяна Дончева - "тяхните началници", и при Бойко Борисов - "щеха, са се сляли".
Друга неправилна книжовна употреба е замяната на окончанието "- ох" с "-ъх/-ах/ при глаголи от минало несвършено време" - "Хората се възмутиха и не излязаха да гласуват", "Написах, подписах и отнесах" (Мая Манолова).
Преподавателите дадоха примери за неправилна употреба на бройната форма - "ЦИК има 21 члена. Комисия с 9 члена" при Михаил Константинов, "30 кмета" - Цветан Цветанов, "200 депутата" - Цецка Цачева.
38% от българските политици не могат коректно да произнесат думата "министър-председател", когато трябва да бъде членувана, обясни Владислав Миланов, преподавател по съвременен български език и езикова култура в СУ. той припомни, че това са правоговорни норми, които се изискват от учениците в средното училище.
По думите му, през 2013 г. политическата реч е надхвърлила сериозно границите на нормалното общуване и е показано истинското неумение да се изслушва опонента.
Всички говорят в тона на агресията, нямаше убеждаване и противопоставяне на мнения, а диалогът се превърна в едно общо говорене, обобщи Миланов. Силно присъствали обидите към опонентите, неуместното улично говорене, смесването на "неподходящи речеви регистри".
В изследването установихме, че телеграфно изчитане на експертна информация се използва често от депутати и министри в Народното събрание, както и от българските евродепутати в ЕП, обясни Сталянова.
Езикът в българските законопроекти също страда от много проблеми: пунктуационни грешки, неправилна употреба на главни букви, слято, полуслято и разделно писане.
Миланов коментира също, че преподавателите от СУ вече не е нужно да ходят на теренни проучвания, когато подготвят дадено изследване за българския език, защото в парламента може да се събере достатъчно материал.
На пресконференцията беше представено изследване на СУ за речта на политиците, включително от предизборната кампания, както и за речта на българските евродепутати.
Преподавателите от университета дадоха примери за неуспешни опити за образност.
Сред тях е и употребата на умалителни форми с експресивна функция - "Цветанов съм го гледал в очичките" (Бойко Борисов), "Всеки преди да пусне бюлетинката" (Стефан Данаилов), "Тази бедна държавица" (Волен Сидеров).
Езиковедите представиха и примери за отклонения от книжовните норми. Диалектна редукция на "е" в "и" се използва от Татяна Дончева - "все ощи", "данъцити", от Десислав Чуколов - "дикември", "след осимдисет и дивета година".
Проблеми с променливото "я" преподавателите в СУ са установили отново при Татяна Дончева - "тяхните началници", и при Бойко Борисов - "щеха, са се сляли".
Друга неправилна книжовна употреба е замяната на окончанието "- ох" с "-ъх/-ах/ при глаголи от минало несвършено време" - "Хората се възмутиха и не излязаха да гласуват", "Написах, подписах и отнесах" (Мая Манолова).
Преподавателите дадоха примери за неправилна употреба на бройната форма - "ЦИК има 21 члена. Комисия с 9 члена" при Михаил Константинов, "30 кмета" - Цветан Цветанов, "200 депутата" - Цецка Цачева.
38% от българските политици не могат коректно да произнесат думата "министър-председател", когато трябва да бъде членувана, обясни Владислав Миланов, преподавател по съвременен български език и езикова култура в СУ. той припомни, че това са правоговорни норми, които се изискват от учениците в средното училище.
По думите му, през 2013 г. политическата реч е надхвърлила сериозно границите на нормалното общуване и е показано истинското неумение да се изслушва опонента.
Всички говорят в тона на агресията, нямаше убеждаване и противопоставяне на мнения, а диалогът се превърна в едно общо говорене, обобщи Миланов. Силно присъствали обидите към опонентите, неуместното улично говорене, смесването на "неподходящи речеви регистри".
В изследването установихме, че телеграфно изчитане на експертна информация се използва често от депутати и министри в Народното събрание, както и от българските евродепутати в ЕП, обясни Сталянова.
Езикът в българските законопроекти също страда от много проблеми: пунктуационни грешки, неправилна употреба на главни букви, слято, полуслято и разделно писане.
Миланов коментира също, че преподавателите от СУ вече не е нужно да ходят на теренни проучвания, когато подготвят дадено изследване за българския език, защото в парламента може да се събере достатъчно материал.
