Дълго време банки и инвеститори трупаха злато и се радваха на растящите му цени. Но откакто цената взе да пада, мнозина си спомниха пророчеството на един прочут спекулант. Само че сривът на цените може и да е за добро.
Може би все пак трябваше да послушаме американския спекулант и милиардер Джордж Сорос. Още през 2011 година той определи растящите цени на златото като балон, а неотдавна заяви, че благородният метал вече не е онзи сигурен пристан за парите ни, за какъвто мнозина го смятат.
Обезценяването на златото започна миналия четвъртък, а само ден по-късно цената му вече се беше сринала с цели 5 процента. В началото на тази седмица вече нямаше удържане: само за 3 дни златото поевтиня с 15 процента до 1 356 долара за тройунция. А само допреди половин година цената му гонеше 1 850 долара за тройунция. "Без съмнение това е най-голямото обезценяване на златото през последните 30 години. Само в понеделник бяха реализирани загуби за над 770 милиарда долара", казва Норман Рудчук, анализатор от германската банка NordLB.
За стадния инстинкт и китайците
Експертите си обясняват свободното падане на цената на златото най-вече с овчия инстинкт на участниците в пазара. Възможно е масовите разпродажби да са били предизвикани от така наречените Stop-Loss-Orders, при които падането на цената задейства автоматичен механизъм за нови и нови продажби. Друга причина за паническата разпродажба на злато експертите виждат в лошите конюнктурни данни от Китай. През първото тримесечие икономиката на страната е нараснала със 7,7 процента, макар да се очакваха поне 8 процента. "Китай е вторият по големина потребител на злато и петрол в света", припомня Рудчук. Ако китайската икономика забуксува, това ще предизвиква сътресения на всички пазари, уточнява още финансовият анализатор.
Други експерти посочват като възможна причина спекулациите около златните резерви на страните от еврозоната. Миналия петък президентът на ЕЦБ Марио Драги загатна, че чрез продажби на злато Кипър може да си набави средствата, които страната сама трябва да осигури, за да получи спешна помощ. Вярно е, че 14-те тона злато, с които разполага Кипър, не могат да повлияят сериозно на цената на суровината на световните пазари. Опасенията тук са други: че действията на Кипър може да се превърнат в модел и за други кризисни страни.
Край на "златното" десетилетие?
Друга теза гласи, че златото губи привлекателността си заради подобряването на конюнктурата в САЩ. Колкото повече растат печалбите на компаниите, толкова повече инвеститорите ще се връщат към търговията с акции и ще се освобождават от златните си позиции, които са натрупали като защита срещу инфлация. Така погледнато, сривът в цената на златото може да се окаже сигнал за това, че световната икономика навлиза във фаза на подем.
Макар да има признаци, че "златното десетилетие" си отива, Норман Рудчук смята за пресилени опасенията около сегашните цени на златото. Според него те бързо ще се стабилизират и ще настъпи успокоение на пазарите. Към края на тази година цената ще се върне на ниво 1700-1800 долара за тройунция, т.е. близо до стойностите отпреди сегашното обезценяване, убеден е германският финансов анализатор.