Животът на българите в кризата отново е сред най-широко отразените теми във всекидневниците.
„Цената на тока може да се вдигне от 1 юли в разрез с масовите очаквания. "Няма много възможности за намаление на цената на тока за момента", заяви вчера шефът на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) Евгения Харитонова пред БНР. Причината е, че регулаторът на практика няма как да повлияе съществено върху цената за пренос на енергия и оттам да отпуши износа на ток. Наред с това Харитонова прогнозира и по-висока зелена добавка от началото на юли, тъй като от миналото лято в мрежата са включени доста нови ВЕИ централи и това трябва да се отрази в цените. И трите електроразпределителни дружества твърдят, че търпят огромни загуби заради екологичния ток. Само ЕВН поиска спешна промяна в цената на тока от 1 април, но регулаторът отказа. Тепърва обаче ЕРП-тата ще внесат в ДКЕВР предложенията си за следващия ценови период от 1 юли.
При неработещ парламент така наречената такса за пренос не може да се отмени или промени съществено, тъй като ще трябва да се промени закон..." - в. „Сега".
„Българите са свили потреблението си за единадесети пореден месец, показват февруарските данни на Националния статистически институт.
Българите купуват само най-необходимото и орязват всички допълнителни разходи. Това показват данните на Националния статистически институт (НСИ) за вътрешната търговия през февруари.
И през втория месец на годината търговците отчитат лоши резултати - има спад на оборотите както на месечна, така и на годишна база, показва изследването.
През февруари оборотът в раздел "Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети" по съпоставими цени намалява с 0,9% спрямо предходния месец.
Спрямо началото на миналата година приходите са се свили с общо 3,3 на сто, показва статистиката.
Данните на НСИ отчетливо сочат, че има трайна тенденция за свиване на вътрешната търговия. На месечна база оборотите в магазините намаляват за единадесети пореден път спрямо предходния месец.
Най-голямо намаление през февруари спрямо януари е регистрирано в търговията на дребно с фармацевтични и медицински стоки - с 3%, при продажбите на битова техника, мебели и други стоки за бита - с 1,9%, в търговията на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени изделия - с 1,5%..." - в. „Труд".
„До края на годината безработицата ще продължи да нараства, а заетостта - да намалява. Очаква се през 2013 г. безработицатна да е 13 на сто при 12.3% през 2012 г. Слабо намаление д 0.2 процентни пункта е възможно през 2014 г., се вижда от публикувания от финансовото ведомство проект на средносрочна бюджетна прогноза за периода 2014 - 2016 г. Предстои документът да бъде одобрен от Министерския съвет, съобщи "Капитал daily".
Очакванията на екипа на служебния финансов министър са през тази година икономиката да нарасне с 1% при заложени 1.9% в макрорамката към доклада за бюджет 2013 г. Бюджетните приходи пък ще са с около 400 млн. лв. по-малко, сочи прогнозата.
Логично лошата картина на пазара на труда се отразява и върху растежа на доходите. Очакванията са средната работна заплата да се повишава с умерени темпове, пише изданието.
Следващото правителство ще трябва да търси догодина на международните капиталови пазари финансиране, за да плати на падежа през 2015 г. 1.086 млрд. долара дълг, емитиран през 2003 г.
През 2013 г. не се предвижда емитиране на облигации на външните пазари..." - в. „Дневник".
„Социалната политика ще остане ориентирана единствено към запазване на сегашното статукво и през следващите три години въпреки всеобщо признатата грешка на предишните управляващи, че 4 години не са направили нищо за доходите. Това показва средносрочната бюджетна прогноза, изготвена от служебното правителство.
Бюджетът на социалното министерство, в който влизат и парите за социални помощи и политики на пазара на труда, се увеличава едва с около 5 млн. лв. през 2015 г. спрямо 2014 г. - от 977.5 млн. лв. на 982.4 млн. лв. През 2016 г. увеличението е с 8 млн. лв. до 990.4 млн. лв. Увеличението е толкова незначително, че би покрило единствено ръста на минималната заплата, която догодина трябва да стане 330 лв., а през 2016 г. - 350 лв., и с която са вързани някои социални заплати, като например на приемните родители.
За сравнение прогнозата предвижда бюджетът на Министерството на отбраната да се увеличи от 2014 г. до 2016 г. от 1.080 млн. лв. до 1.126 млн. лв., или с около 46 млн. лв. А на Министерството на вътрешните работи - от 1.162 млн. лв. до 1.249 млн. лв., или с около 87 млн. лв..." - в. „Сега".
„България е сред страните в Европейския съюз с най-малко заделяни средства за социална защита - по 675 евро на човек, и за здраве - по 241 евро на човек, отчита анализ на Евростат за финансирането на секторите здраве и социална защита през 2011 г. от всяко правителство на ЕС, предаде БТА.
Разходите на правителствата от страните на ЕС за секторите "здраве" и "социална защита" съставляват около 55% от всички правителствени разходи, отчита европейската статистическа служба. Като цяло най-високи дялове от средства за социална защита и здраве са били отделяни в Германия (58.8%), Дания (58.3%), Франция и Финландия - по 57.3%...
България се нарежда в групата на страните, които доближават или леко надхвърлят 50-те процента отделяни средства за здраве и социална защита - Чехия, Португалия, Испания и Гърция..." - в. „Дневник".
„70% от студентите готови да заминат в чужбина при първата добра оферта за работа
Висшето образование в България не може да подготви студентите за тяхната бъдеща кариера. Така смята всеки трети възпитаник на висше учебно заведение у нас.
Данните са на консултантската компания „Делойт" в актуално проучване „Първи стъпки на пазара на труда", цитирано от Нова телевизия.
Едва 23,4 % считат, че родната образователна система дава необходимите квалификации. 39,1% отговарят, че нивото е средно, а 35,4 %- недостатъчно.
В същото време голяма част от учещите имат сериозни изисквания към своя първи работодател.
Две трети от тях очакват повишение още първата година на работа, а близо 40 на сто желаят заплата от порядъка на 400 евро..."
Намерението на президента да сезира Конституционния съд във връзка с разрешителните за пристанищни строежи също е сред темите на вестниците във вторник.
„Президентът Росен Плевнелиев ще упражни конституционното си правомощие и ще сезира Конституционния съд във връзка с новосъздадени разпоредби на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, които предвиждат учредяване право на строеж без търг и конкурс.
От прессекретариата на държавния глава съобщават, че с текстове в закона се разрешава строителство на ново пристанище за обществен транспорт с регионално значение, рибарско пристанище, яхтено пристанище, пристанища със специално предназначение, специализирани обекти и пр..." - в. „Стандарт".
„Разпоредбите на закона предвиждат правото на строеж да се учредява без търг или конкурс в полза на физически или юридически лица, които са регистрирани като търговци и имат инвестиционна инициатива за строителство. Законът не предвижда определен срок, за който ще се учредява правото на строеж. Правото на строеж за посочените пристанища може да бъде безсрочно..." - в. „24 часа".
„Мотивът на президента да сезира Конституционния съд е, че особеното право на ползване на обекти, които са изключителна държавна собственост, се предоставя чрез концесия при условия и по ред, определени със съответния закон, както изисква чл. 18, ал. 5 от Конституцията. Вътрешните морски води, съгласно чл. 14 от Закона за водите, са изключителна държавна собственост. Поради значимостта си, те са посочени в чл. 18, ал. 1 от Конституцията. Всеобщата полза на тези обектите е до такава степен очевидна, че конституционният законодател е счел за необходимо да я защити в основния закон.
Конституционно предписаната висока степен на правна закрила не може да бъде обезпечена при допуснатото обременяване на тези обекти с право на строеж. Според държавния глава в условията на икономическа криза, трябва да се търсят мерки за развитие на икономиката, но това не трябва да става за сметка на други конституционни ценности и принципи..." - в. „Труд".
Темата за предстоящите избори неизменно присъства на страниците на всекидневниците.
„Изборната администрация продължава да работи на тъмно въпреки многобройните промени в Изборния кодекс, които трябваше да направят прозрачна работата й. Десет дни след сформирането им Районните избирателни комисии (РИК) все още нямат нормално функциониращи интернет страници, както повелява законът. Това установи проверката на "Сега" вчера. За редовия избирател е невъзможно да се запознае с листите на партиите и коалициите в неговия район, въпреки че регистрацията приключи преди три дни. От неделя сайтовете на РИК са активни, но съвършено празни. Единствената информация в тях е за членския им състав. Няма публикувани нито решения, нито протоколи от заседания. РИК бяха назначени и работят от 27 март.
Малка възможност за надникване в листите дават сайтовете на областните администрации, от които има достъп до местните РИК. Над половината от тях обаче не предоставят такава информация или съдържат непълни данни, включително и страниците на най-големите областни управи като София-град, София-област и Варна.
Членове на ЦИК не можаха да дадат смислен отговор защо интернет страниците не функционират. Някои дори бяха изненадани от "новината", че дейността на районните комисии не е достъпна в интернет. Други пък обясниха, че все още има някои детайли от техническо естество, които в най-скоро време ще бъдат изчистени и сайтовете ще заработят. Не е ясно обаче кога точно ще се случи това. Според чл. 29, ал 1. т. 21 на Изборния кодекс всяка РИК трябва да поддържа интернет страница, в която публикува решенията и протоколите от заседанията си. Според т. 20 на същия член на сайтовете трябва да се излъчват в реално време и заседанията на комисиите. На страниците си РИК са длъжни да водят и регистър на застъпниците..." - в. „Сега".
„11 общински координатори от Плевен напуснаха "Атака" заради несъгласие с изборните листи. Според тях начело на листите по места са спуснати "парашутисти".
Водачите на листите в района са бившия депутат Явор Нотев, координаторът на Северозападна България Адриан Асенов и Благовест Асенов. "Атака" прави национална листа, водачите на листите са хора от ръководството на партията или областни координатори, обясни лидерът й Волен Сидеров. Той ще оглави листата на 25-и район в София..." - в. „Стандарт".
Вестниците поместват публикации и за решението на ВАС по спора за Панагюрското съкровище.
„Върховният административен съд отхвърли жалбата за собствеността на Панагюрското съкровище, съобщиха от съда. Състав на Трето отделение на Върховния административен съд публикува решение по жалба на Стефка Ангелова от София срещу отказ на министъра на културата да впише Панагюрското златно съкровище като собственост на откривателите и собственика на земята, където е открито.
Жалбоподателката твърди, че съкровището е намерено случайно на частна земя, че не е съставен приемо-предавателен протокол между откривателите и директора на Пловдивския музей и още, че находката не е откупена от Пловдивския музей или от държавата, като е дадена само парична награда за доблестна постъпка на братя Дейкови и на още 12 човека.
В аргументите си съдът приема, че: 1. актът на вписването през 1949 година на предметите от Панагюрското златно съкровище в Инвентарната книга на Пловдивския музей, като правно действие не подлежи на съдебен контрол и оспорването му е процесуално недопустимо; 2. жалбата на министъра да впише посочената културна ценност като колекция на физически лица, засяга права и интереси на жалбоподателката.
Панагюрското златно съкровище е с безспорна научна и културна стойност и в този смисъл отговаря на определението на законодателя за „колекция". Стефка Ангелова обаче не е доказала качеството си на „колекционер" - собственик или държател на културни ценности. Такова качество не е придобивал и наследодателят й обратно на твърденията в жалбата и молбата й до Министерството на културата..." - в. „24 часа".
„Павел Цветканов и сестра му Стефка Ангелова, които са наследници на откривателите братята Павел, Петко и Михаил Дейкови от Панагюрище, искат от ВАС съкровището да бъде отписано от инвентарната книга на пловдивския музей и да бъде вписано като частна колекция на името на братя Дейкови и на Георги Топалов, собственик на земята, откъдето са изровени находките.
Жалбоподателката твърди, че съкровището е намерено случайно на частна земя, че не е съставен приемо-предавателен протокол между откривателите и директора на Пловдивския музей и още, че находката не е откупена от Пловдивския музей или от държавата, като е дадена само парична награда за доблестна постъпка на братя Дейкови и на още 12 човека, уточняват от съда.
В аргументите си съдът приема, че актът на вписването на съкровището в инвентарната книга на Пловдивския музей не подлежи на съдебен контрол...
Като анализира доказателствата, тричленният състав на ВАС приема, че братя Дейкови са изпълнили своето законово и гражданско задължение, не са оспорвали фактите и констатациите на административните власти, включително и факта, че намереното е било заровено на "държавно място" и на тях е било определено възнаграждение, което ги е удовлетворило и поради това не са го оспорвали пред съда..." - в. „Дневник".
