Лоши кредити и висок бюджетен дефицит - това са двата основни проблема на Словения, която е на път да се превърне в следващия кандидат за спасителни помощи. А беше отличникът на Европа.
Откакто е изгубил работата си, Анджей носи ярко червена блуза с щампован портрет на Карл Маркс и надпис: "Няма какво да губим освен веригите си". Цитатът е от Комунистическия манифест, а блузата е сложена в знак на протест - мнозина вече сравняват Словения с Кипър и я виждат като следващия кандидат за спасителни помощи.
Особено засегнати са младите
Малката държава с над два милиона жители дълго време минаваше за отличника на Европа. През 2004 г. тя влезе в Европейския съюз, икономическият й растеж беше над 3,5 процента, безработицата - под средното за Общността равнище. Словения първа от новите страни-членки въведе еврото, икономиката й продължи да расте - до началото на финансовата криза. Междувременно икономическият растеж е спаднал с две на сто, безработицата е нараснала на близо девет процента - двойно повече, отколкото преди кризата. Особено засегнати са младите - всеки трети словенец между 15 и 24-годишна възраст е безработен.
"Словения има два проблема: лоши кредити и висок бюджетен дефицит", казва икономистката Полона Дамаденик от университета в Любляна. По данни на МВФ словенските банки имат близо 7 милиарда лоши кредити.
Неизбежни ли са финансовите помощи?
Малка страна, големи дългове, раздут банков сектор - Словения ли ще бъде следващият Кипър? Сравнението е неудачно, смята икономистът Макс Тяникар. "Проблемите на Кипър в банковия сектор и с държавните дългове са десет пъти по-големи, отколкото в Словения", казва той.
Независимо от това политиците трябва да действат бързо и последователно, включително за да не се засилва нервността на пазарите с оглед на евентуална рецесия, смята икономистката Домаденик. Старите грешки не трябва да се повтарят, а една от най-големите е съпротивата срещу чуждия капитал. В никоя друга страна от Европейския съюз няма толкова много големи и средни предприятия, които да са в ръцете на държавата. Приватизирани са твърде малка част от фирмите.
"Ако я караме както досега, рано или късно ще стигнем до финансови помощи", казва Матей, който е журналист в студентското радио в Любляна. За разлика от колегите си той смята, че от предстоящите приватизации и реформи ще има полза.
