"Куршумът в ръката ми така и не беше изваден, още го чувствам", казва Ибрахим Биялк, спомняйки си за времето, когато е подложен на натиск да смени името си с немюсюлманско.
64-годишният Биялк принадлежи към 200-хилядното помашко малцинство в България. Неговите прадеди са били православни християни, но са приели исляма по време на Османското владичество в периода XIV-XIX в.
Така започва кореспонденция на Агенция Франс прес, цитирана от БГНЕС.
Поколения наред помаците живеят в България и говорят български. По време на комунистическия режим обаче, те, както и етническите турци, са принудени от властите да сменят мюсюлманските си имена с християнски.
Този петък се навършват 40 г. от бруталните репресии в малкото южно селце Корница, оказало съпротива срещу асимилационната политика.
"Жените криеха бременността си и раждаха вкъщи, което доведе до фатални инциденти", спомня си д-р Симеон Стоянов, работещ като лекар в Корница вече 40 г.
"Приех го като обида. Нима не бях лоялен гражданин?", пита Хюсеин Сърналиев, председател на ТКЗС-то по онова време. Тогава асимилацията тъкмо започва.
Единадесет години по-късно комунистическият режим преименува 800 хил. мюсюлмани, считани за агенти на Турция, която е членка на НАТО. Режимът забранява обрязването, носенето на забрадка и говоренето на турски на обществени места. В резултат, през лятото на 1989 г. 320 хил. български турци са принудени да емигрират в Турция.
В Корница протестите започват през януари 1973 г. През нощта на 28 март милицията щурмува селото и открива огън по мъжете, събрали се на протестно бдение на площада.
"Дойдоха много милиционери, които насъскаха по мен полицейското куче", спомня си Биялк. "Нашите хора ги замеряха с камъни - за да се защитят. Милиционерите откриха огън по нас и освен това използваха водомети".
"Стреляха на месо. Видях да убиват няколко души", спомня си д-р Стоянов.
Новината за случилото се достига бързо до двете съседни села Лъжница и Брезница. Жителите им се притичват на помощ на своите събратя помаци, въоръжени с тояги. Милицията обаче ги разпръсва.
"Откараха мъжете в болницата и там ни биха и обиждаха. Прозорците на болницата бяха заковани с дъски. Докторът превърза раната ми. Искаше да извади куршума, но аз отказах", разказва Биялк.
В крайна сметка Биялк "купува" свободата си, като приема ново име - Ивайло Белков, запазвайки първите букви от мюсюлманските си име и фамилия. Комунистическата власт го интернира в друг регион, където той живее в продължение на 10 г. Съпругата и децата му са интернирани на друго място, като нямат никаква информация за него.
Председателят на ТКЗС-то Сърналиев, ранен в крака при атаката на милицията, е вкаран в затвора за 9 г. по обвинения в "организиране на престъпна група и подриване на икономиката и режима". Съпругата му го мисли за мъртъв. Тя също е интернирана, а семейната им къща в Корница е конфискувана.
След време и Сърналиев, и Биялк се събират отново с жените си.
На 28 март 1973 г. милицията убива 6-има помаци в Корница. След време на площада в селото е поставена малка мемориална плоча, като всяка година в памет на загиналите бива изнасяна възпоменателна служба. След падането на комунистическия режим мюсюлманските си имена връщат и помаците, и етническите турци в България. Куршумът в ръката на Биялк обаче не му позволява да забрави репресиите. Според българския помак мюсюлманите в страната и досега често са дискриминирани и не могат да се отърват от страха, че кошмарът от миналото някой ден може да се повтори.
Така започва кореспонденция на Агенция Франс прес, цитирана от БГНЕС.
Поколения наред помаците живеят в България и говорят български. По време на комунистическия режим обаче, те, както и етническите турци, са принудени от властите да сменят мюсюлманските си имена с християнски.
Този петък се навършват 40 г. от бруталните репресии в малкото южно селце Корница, оказало съпротива срещу асимилационната политика.
"Жените криеха бременността си и раждаха вкъщи, което доведе до фатални инциденти", спомня си д-р Симеон Стоянов, работещ като лекар в Корница вече 40 г.
"Приех го като обида. Нима не бях лоялен гражданин?", пита Хюсеин Сърналиев, председател на ТКЗС-то по онова време. Тогава асимилацията тъкмо започва.
Единадесет години по-късно комунистическият режим преименува 800 хил. мюсюлмани, считани за агенти на Турция, която е членка на НАТО. Режимът забранява обрязването, носенето на забрадка и говоренето на турски на обществени места. В резултат, през лятото на 1989 г. 320 хил. български турци са принудени да емигрират в Турция.
В Корница протестите започват през януари 1973 г. През нощта на 28 март милицията щурмува селото и открива огън по мъжете, събрали се на протестно бдение на площада.
"Дойдоха много милиционери, които насъскаха по мен полицейското куче", спомня си Биялк. "Нашите хора ги замеряха с камъни - за да се защитят. Милиционерите откриха огън по нас и освен това използваха водомети".
"Стреляха на месо. Видях да убиват няколко души", спомня си д-р Стоянов.
Новината за случилото се достига бързо до двете съседни села Лъжница и Брезница. Жителите им се притичват на помощ на своите събратя помаци, въоръжени с тояги. Милицията обаче ги разпръсва.
"Откараха мъжете в болницата и там ни биха и обиждаха. Прозорците на болницата бяха заковани с дъски. Докторът превърза раната ми. Искаше да извади куршума, но аз отказах", разказва Биялк.
В крайна сметка Биялк "купува" свободата си, като приема ново име - Ивайло Белков, запазвайки първите букви от мюсюлманските си име и фамилия. Комунистическата власт го интернира в друг регион, където той живее в продължение на 10 г. Съпругата и децата му са интернирани на друго място, като нямат никаква информация за него.
Председателят на ТКЗС-то Сърналиев, ранен в крака при атаката на милицията, е вкаран в затвора за 9 г. по обвинения в "организиране на престъпна група и подриване на икономиката и режима". Съпругата му го мисли за мъртъв. Тя също е интернирана, а семейната им къща в Корница е конфискувана.
След време и Сърналиев, и Биялк се събират отново с жените си.
На 28 март 1973 г. милицията убива 6-има помаци в Корница. След време на площада в селото е поставена малка мемориална плоча, като всяка година в памет на загиналите бива изнасяна възпоменателна служба. След падането на комунистическия режим мюсюлманските си имена връщат и помаците, и етническите турци в България. Куршумът в ръката на Биялк обаче не му позволява да забрави репресиите. Според българския помак мюсюлманите в страната и досега често са дискриминирани и не могат да се отърват от страха, че кошмарът от миналото някой ден може да се повтори.
Източник: dir.bg
