Сирни заговезни (Неделя сиропустна, Сирни поклади, Сирница, Прошка или Прошка неделя) е християнски църковен празник, пряко обусловен от друг голям християнски празник - Великден.

Източно-православните християни празнуват Прошка Заговезни винаги в неделя, 7 седмици преди Великден и една седмица след Месни заговезни. Празничната трапеза има обреден характер и според обичая включва баница със сирене, риба, различни ястия с яйца и бяла халва с ядки. С тези храни се заговява, оттам идва и името на празника (от говея - постя, въздържам се).

Денят е известен още и като "Неделя на Всеопрощението" или просто "Прошка", защото всеки член на семейството иска и получава прошка от по-възрастния за изминалата година.

На този ден се четат Христовите думи: "Ако не простите на човеците съгрешенията им, и вашият небесен Отец няма да прости съгрешенията ви." (Мат. 6:15). На тази вечер всеки човек в църквата иска прошка от другите чрез "ритуала на прошката", за да може да влезе в поста, който е време за очистване, размисъл, усъвършенстване и примирение със събратята.

Сирни заговезни е нещо повече от църковен празник за християните.
С него се обозначава границата между зимата и пролетта. Много от ритуалите и обичаите, съпътстващи празника, са с езически характер. Характерни са големите кукерски шествия, палене и прескачане на огньове.
Най-съществен ритуал е искането на прошка. При срещата по-младите се навеждат и целуват ръка на по-възрастните и искат прошка, а те я дават и ги гощават. Вечерта цялото семейство се събира вкъщи.

Dimitrovgrad.bgvesti.net