Костадин Илчев и внука му с родопските каба-гайди

 Родопска каба-гайда, армънски напеви и звук от шведска флейта озвучиха интернационалната експозиция за нематериалното наследство на пастирството в европейските страни, а преди това самодейци от Велинградско извиха хоро пред входа на музея.

Тематичната изложба „Иманье без довършуванье“, посветена на  устните традиции и музиката на овчарските общности в Европа, бе официално открита днес, 8 март, с участието на много гости от страните-участнички в международния проект „CANEPAL“ – Унгария, Франция, Гърция, Естония, Испания, Италия, Полша и България, както и от Швеция, макар че тя не участва пряко в инициативата. Изложбата в Смолян е подготвена от Националния исторически музей в София, българския участник в проекта „CANEPAL“. Регионалният исторически музей в Смолян е сред  асоциираните партньори и домакин на една от седемте тематични изложби в рамките на проекта.

Снимка:Армънки от Велинградско

Каба-гайдите на Костадин Илчев, ръководител на състава „101 каба-гайди“ и неговият 19-годишен внук Костадин създадоха естествената музикална среда за овчарската експозиция, допълнена от фолклорната група от село Момчиловци. Сертификатът за постигнатия рекорд, вписан  в Книгата на Гинес от 333 каба-гайди, които свириха в НДК – София, също е сред изложбените експонати. Към тях се включиха гостите от Велинградско, представители на пастирската общност на армъните, със своята група „Нашата песен“, която представи характерни  песни за овчари и коняри. Музикалната картина бе разнообразена от северния полъх на шведската флейта – в изпълнение на Лена Бергилс прозвуча женска пастирска мелодия. Многобройните гости и приятели бяха приветствани от Таня Марева, директор на Регионалния исторически музей „Стою Шишков“.

В България овчарството е от основните фундаменти на националната културна традиция, която пък е част от общата европейска история и култура, подчерта унгарецът Жолт Шари, мениджър на международния проект „CANEPAL“. България пази културните си традиции и една от най-добрите е „Баба Марта“, с която се отбелязва пристигането на пролетта. Затова той пожела на всички хубава пролет и много агнета за овчарите.

Д-р Леонора Бонева, ръководител на изложбата „Иманье без довършуванье“, благодари на всички

институции и частни лица от България и другите европейски страни, предоставили експонати и направили възможно съставянето на експозицията, изключителна по форма и съдържание, тъй като съчетава традициите и паметниците на страните-партньори с духовното културно наследство. Един от акцентите са музикалните инструменти от Полския музей – овчарски тромпет „трембита“, овчарски рог и флейта, свирка фуярка, двоянка, цигулка от яворово дърво „Злубцоки“ или „Геншне подхаланске“. Друг акцент е колекцията от пастирски рогове от началото на ХХ век, предоставени от Естонския национален музей. До малката родопска гайда,

направена от смолянския гайдар Костадин Илчев за неговия двегодишен внук, може да се види цамбуната – гайдата на Егейските острови в Гърция. Подредени са голям брой пастирски свирки, кавали, дудуци, двоянки от българската музикална традиция на овчарите. Родопската духовна култура се вписва в общоевропейската картина – децата от този район ще посещават изложбата и ще бъдат включвани в интересни ателиета, работилници, викторини, игри и специални програми, каза д-р Бонева. Децата от село Момчиловци вече участваха в изработването на плъстената инсталация, която пресъздава легендата за овчаря и Смолянските езера, погълнали стадото и гегата му. Мултимедията като неотменна част на експозицията дава още по-големи възможности за разширяване границите на познания отвъд видимите експонати.

Проектът „CANEPAL“ , стартирал през септември 2010 година, ще продължи до  август 2014 година с финансовата подкрепа на програма „Култура“ на Европейската комисия. Изложбата ще остане в смолянския музей до 8 септември. Логото на изложбата „Иманье без довършуванье“ насочва към богатството на духовната култура, което е необятно и няма край /свършване/.

Елементи от прастария мит за златното руно се откриват в традиционната народна култура на Балканите. Историята на овчарството в Европа е създало коридорите на икономическо развитие – поминък, търговска дейност, допълнителни обслужващи фермите дейности, покрай тях са възниквали селища. След неговия разцвет, във втората половина на ХХ век намалява престижността на занятието овчар и младите хора в селските райони престават да се интересуват и занимават с овчарство. Затова изучаването и популяризирането на европейското наследство на овцевъдството и пастирския живот добива още по-голяма ценност.