Неофит е новият патриарх на Българската православна църква

Русенският митрополит Неофит е новият патриарх на Българската православна църква. 

Той бе избран на втори тур при балотаж между него и Ловчанският митрополит Гавриил.

От общо 142-та делегати на Патриаршеския избирателен събор днес присъстват 138.

Митрополит Неофит е събрал 90 гласа, митрополит Гавриил е получил 47 гласа, има и една невалидна бюлетина.

На първи тур за митрополит Неофит бяха гласували 72-ма, за Гавриил - 43-ма, за Галактион - 22 гласа. Имаше и една невалидна бюлетина. За да бъде избран на първи тур новият български патриарх, той трябваше да получи 92 гласа в подкрепа от дошлите на Събора 138 делегати.

Новоизбраният патриарх Митрополит Неофит е роден на 15 октомври 1945 г. в София със светското име Симеон Димитров, сочи справка в официалния сайт на Българската патриаршия (BG-Patriarshia.bg).

Той завършва Софийската духовна семинария при гара Черепиш, а през 1971 г. - и Духовната академия "Св. Климент Охридски" в София. 

От есента на 1971 г. до 1973 г. е на богословска специализация в катедрата по "Църковно пение" при Московската духовна академия. 

През септември 1973 г. е назначен за преподавател по източно-църковно пение и диригент на студентския хор при Духовната академия "Св. Климент Охридски". Две години по-късно в Троянския манастир е подстриган в монашество с името Неофит от патриарх Максим.

На 15 август същата година патриарх Максим го ръкополага в йеродяконски чин, а на 25 март 1976 г. в столичния катедрален храм "Св. Неделя" и за йеромонах. 

От 30 септември 1975 г. йеромонах Неофит е диригент на Софийския свещенически хор, а от 15 юли 1977 г. е и старши преподавател по източно-църковно пение и богослужебна практика в Духовната академия в София, какъвто остава до края на 1980 г. 

На 21 ноември 1977 г. в столичния катедрален храм "Св. Неделя" е възведен в архимандритско достойнство от патриарх Максим.

От 1 януари 1981 г. до декември 1985 г. архимандрит Неофит е протосингел на Софийската митрополия. Като такъв на 8 декември 1985 г. в Патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски" е хиротонисан в епископски сан с титлата "Левкийски" и е назначен за втори викарий на Софийския митрополит. 

От 01 декември 1989 г. епископ Неофит е ректор на Духовната академия "Св. Климент Охридски", а на 26 юли 1991 г. е избран и за пръв декан на възстановения Богословски факултет при Софийския университет "Св. Климент Охридски". Този пост той заема до януари 1992 г.

Тогава е назначен за главен секретар на Светия синод и председател на Църковното настоятелство при ПКСХП "Св. Александър Невски". 

През 1994 г. е избран и канонически утвърден за Доростолски и Червенски митрополит. От 17 декември 2001 г., по решение на Петия църковно-народен събор, Доростоло-Червенска епархия е разделена на Русенска и Доростолска епархии, а той се титулува Русенски митрополит и наместник на възстановения Доростолски митрополитски престол.

Към момента митрополит Неофит е и председателстващ заседанията на Светия синод на БПЦ, а също е избран за председател на синодалната Просветна комисия.

За русенци дядо Неофит е свят човек, който е изпълнен с доброта и те искрено го обичат. 

"Рядко са владици като него - да си гледат работата и е много добродушен, извънредно е добродушен. Той се държи бащински към нас, никога не е казал някаква лоша дума и винаги ти дава добри съвети", казва леля Иванка. Според Анка Иванова дядо Неофит е много добър, много внимателен, търпелив, смирен, във всяко едно отношение много добър духовен отец.

Досега двама русенски митрополити са били на крачка от патриаршеския престол - Григорий през 1877 - а и Михаил през 1945 година. Русенци се радват, че този път именно техният владика беше избран за църковен глава. И в същото време признават, че Неофит, вече избран за патриарх, много ще им липсва - и като духовник, и като човек.

Изборът на кандидатите за патриаршеския жезъл беше труден. 

Първоначално беше избран единствено митрополит Галактион. Имената на другите двама митрополити, сред които ще се избира Български патриарх, станаха факт след 26-ия тур на гласуване. 
Те бяха избрани, след като Светият Синод пресметна две трети от необходимото мнозинство за техния избор по нов начин. При предишните турове, според сметките, две трети от 14 гласа, са 10 гласа. Те всъщност обаче са девет и една трета. Така закръглянето е към деветката, а не към десет, защото девет и една трета е по-малко от половин.

Източник: vesti.bg

Видеа по темата

Facebook коментари

Коментари в сайта

Случаен виц

Последни новини