В основата на лентата на Сергей Горянски е роман на Мона Чобан

Московският художник Сергей Горянски, завършил престижната школа на студия МХАТ и работил като сценограф на Бродуей и в Болшой театър, от години има свой дом в малкото родопско селце Кремене. Там той прекарва половината от годината, като редува три месеца в руската столица и три – в скромната си българска обител. Но мечтае за времето, когато изцяло ще се премести да живее в Родопите.

Причината обаче не е за да се изолира от шума на многомилионна Москва. Твърди, че в Кремене се учи на изкуството да живее. Там той зарязва всички атрибути от цивилизацията и носи гумени цървули, прави си домашно мляко, сирене и кашкавал, меси хляб и рисува своите картини, основно маслени платна, голяма част от които – портрети на местни хора.

В Родопите художникът среща съмишленик в лицето на писателката Мона Чобан, която пък редува живота си в Париж с тихата хармония на триетажната си къща в малкото родопско село Киселчево, която купи и ремонтира с голям хъс. Сергей прочита на един дъх последния роман на българката – “Доста” и вдъхновен от хубавия родопски сюжет в нея, предлага да го филмира в руска продукция.

“Идеята на Сергей е нещо ново, не правено до момента у нас. Проектът предполага филмът да е народен и в него всичко да е открито, прозрачно. Във филма ще може да участва всеки, който поиска и в каквото е най-добър, и в това е силата на проекта”, каза Мона Чобан, която, вдъхновена от щурата идея, вече пише сценария. Това ще е сърцат проект, с участници от региона – автентични родопчани с техните собствени носии.

“Идеята е още в началото да се афишира намерението ни да правим “прозрачен” филм и да се съберат съмишленици, хора, които обичат и работят за Родопите и приемат за своя кауза романът “Доста” да стане на филм”, обяснява писателката.

Идеята е в масовките да са само местни, като хората участват и в самото производство на филма - с декори, с костюми, с акъл. Само централните роли ще се дадат на професионални актьори, а цялото производство – кастинг, съфинансиране, ще става открито, в нета, като в един нонстоп Биг Брадьр. Всеки, който пожелае, във всеки момент ще има достъп до това, как и накъде се развиват нещата и ще стане свидетел на цялото производство.

В САЩ подобно независимо кино се прави отдавна, каза Горянски. Проектът ще бъде реализиран чрез продуцентската му фирма “Российская компания "Технологии культуры". Тя е с традиции в разработката на подобни иновационни проекти в областта на културата. “От живота ми в Родопите събрах много ярки впечатления и ми се ще да споделя всичко това. В “Доста” има и съвременна история, и фолклор, и невероятни костюми. В сценария, който сега пише Мона, има и мистика, и драматична история, която просто витае в Родопите. Амбицията е без да разполагаме с холивудски бюджет, да заснемем много качествен филм”, разказа още Горянски. “За нас е много важно да следваме автентичността на персонажите. Затова максимално ще използваме в масовите и епизодични сцени реални, местни хора. Още повече, че тенденцията да се ангажират непрофесионални актьори – натурщици – става все по-популярна в киното.”

Горянски е живял десет години в Ню Йорк, където се е специализирал в използването на нови медийни технологии. Работи по проекти за музеи, театри, като сценограф и арт директор, бил е и сценограф на off Бродуей (групата по-малки театри – бел.ред.). Днес на новите технологии е посветено времето му в Москва. После пак става кременчанин.

“За мен България и Родопите са съвременният Ноев ковчег, място, което ми помага да оцелявам, да живея истински, да усещам себе си и живота”, казва художникът.